По повод едно актуално филмово събитие - следващата фотозагадка:

Какво е това?

Една магарешка сила

Трамваят изскрибуца със спирачки и спря на спирката. Много стар трамвай, поне на 50 години. Дойдох на тази спирка, защото закъснях много тази вечер и за да се придвижа до квартирата трябва доста време да чакам автобуса. А този трамвай се движи на кратки интервали дори и в този късен час.

Но не бях очкавал да е толкова стар. Като излязал от музей...

НА ЧАША РУСКИ ЧАЙ

Понякога съвсем неочаквано в паметта ми изниква картина от миналото. Само за няколко секунди, но съвсем ясен отпечатък . Изниква плътен и силен, с мирис, цвят, звук и разни приятни чувства, събуждащи сетивото ми за носталгия. Чувства, които са изчезнали от ежедневието ми.

Вчера сутринта вървях по шумен градки булевард, когато пак се появи такава картина.

Стая, или по скоро усещане за стая, в старата ми гимназия. Няколко души седят на столове (...)

Този път картинката е по-трудна за отгатване. Поне за мен, защото никога досега не съм виждал такова нещо, макар че би трябвало да е съществувало за "всенародно употребление" когато сме били деца. Допитах се до главния админ и той каза, че са му много добре известни тези предмети. Но той и затова е "главен админ", за да знае всичко , свързано с детството ни. Така че въпросът е към всички, с изключение на "главния": КАКВИ СА ТЕЗИ НЕЩА?

Как се казва това нещо? И за какво служи

Новина! Имаме си още една МАМА в "Детството".

Едно другарче, което е сред най-активните в писане и коментиране в "НД", си взе в къщи един "Палечко", станал вече на 2 годинки. Намерила го е в един от т.н. "детски домове"- места, които са всичко друго, но не и "детски", в смисъл на изпълнени с радост и щастие.

И затова, че е дала на малчугана роден дом, бъдеще, радост и всичко останало... понеже нямаме в "НД" все още медали за храброст - една хубава стара песен с Михаил Боярски...

За да се уверите, че децата все още правят същите щуротии, както някога. На пук на света на възрастните, съвсем по детски: безгрижно и весело, сякаш на този свят няма нищо друго, освен детство, безкрайно и щастливо.

Ето как се случват случайно случайните случки.
Вървя аз по булеварда в посока към центъра на София и при подлеза на Университета нещо много познато ми попадна в ъгълчето на погледа. Спирам се. Една леличка е наредила на перваза на стълбището разни „неща”: боядисани мидички, плетени покривчици, няколко стари чантички и портмонета или нещо подобно и ... Това, което ми хвана погледа съвсем периферно: пластмасов пакет, в него кутийка, а в нея диапозитиви. А отстрани една друга пластмасова кутийка, с лупа от едната страна.
Направо не вярвам на очите си.

Понякога хубавите неща се появяват без съвсем да очакваш.

Първото хубаво събитие се случи вчера и в началото никак не изглеждаше да носи нещо хубаво със себе си. А събитието беше , че пак ме стегна дископатията. Уредих си нещата с болничния и отсъствието ми от работа и като полежах почти цял ден, накрая се поразмърдах из квартирата ми. И от нямане какво да правя, се заврях в килера, където хазяите бяха забутали разни непотребни стари вещи. Зарових се в прашлясалите кашони и кутии с мисълта: "дали пък няма да намеря..."

И разбира се, намерих. Ето тези хубави неща. ...

Намерени ето тук