Зная, че нашият любим розов герой вече се е появявал в махалата. Решил е обаче пак да ни навести, но този път заедно с още нещо, което му липсваше досега... 

Вижте на какво попаднах в интернет. 🙄

Поглед към XXI от 1982 година. Ще оставя кадрите да говорят сами за себе си. 👌 

Отвори ми! Нося светлина!...
Тъй прелестния текст на Павел Матев и музиката на Морис Аладжем, и изпълнението на „Кукери“.

Като малък много исках да си имам далекоглед. Днес ми е трудно да разбера защо. Сигурно една от причините е била свързана с книгите и филмите, приключенски разбира се - моите морски и не само такива герои притежаваха това чудо на техниката, и в подходящия момент го разтягаха (с едино такова особено движение) и виждаха: я приближаващ се вражески кораб, я идващи бандити по прериите, я момиче в беда...
Който пък иска, нека се потруди! Тъй след време посъбрах парички, и в 7 клас се сдобих с ето това:

Идея си нямам как се казват тези неща наистина, но помните ли ги? Виждала съм ги в домове и най - вече на вратите на магазините. Даже допреди известно време май ги имаше още и в близкия хранителен магазин в цевнъра на града ни. Като бях малка, обичах да си играя и да се въртя около такива шарени ленти в магазините, докато чакам мама или тати да напазаруват.

Мисията невъзможна или нова надежда

;

В края на 80-те години френското списание Pifou се издава в България. 

Тези неща някога украсяваха вратите на баните на хората. Ние не сме имали такива. Иначе съм виждала само момченцето. Вие имахте ли такава украса, указваща къде е банята? 🤔 

Едно забавно пътуване през времето и разсъждения за ползите от математиката и добрите преподаватели.