Не знам защо напоследък са ме налегнали едни спомени за детството...Явно остарявам. Днес ще разкажа за ученическите бригади, на които ходехме.

След като минеше първия учебен ден, идваше време за събиране на реколтата от картофи. В двора на училището сутрин ни строяваха по класове и се качвахме на автобусите, които ни откарваха на нивите с картофи. Всяко дете трябваше да си носи пластмасова кофа. В рейса ни раздаваха закуска - идваше в едни големи метални тави - обикновено кифла с мармалад. Когато пристигнехме, всеки класен ръководител разпределяше класа си - по едно дете на бразда. Имаше и дете, което държеше чувала, в който се изсипваха събраните картофи. Казвахме му ''чувалджия". Заставаш на браздата, а края й се губи някъде в далечината. Клякаш, пълниш кофата с картофи и ги носиш да ги изсипеш в чувала. Състезавахме се кой пръв ще стигне до края на браздата. Питейна вода се осигураваше от една каруца с огромен метален съд в нея и всеки пиеше от едно канче, вързано там. На обяд идваше храната - нещо готвено - картофи, ориз, за десерт - ябълки. Носехме си панички и прибори от вкъщи. Сядахме на групи под сенките на дърветата и обядвахме. Имаше и игри - прескочи кобила, гоненица. По-големите ученици се криеха по шубраците и изпушваха по някоя цигара. След кратката почивка - отново на браздите. Към 17 часа идваха автобусите и ни връщаха в училищния двор. Оттам си тръгвахме по домовете.Тогава имаше режим на водата и прибирайки се вкъщи, със сестра ми седяхме в коридора, на шкафчето за обувки, защото бяхме в кал и прахоляк и чакахме да дойде водата, за да се изкъпем. На другия ден - с нови сили на полето. Бригадата продължаваше почти цял месец. За първенците имаше награди - шоколад, химикал, дори и някакви малки парични суми. Помня, че като гимназистка получих цели 16 лв. Бях много горда от себе си. С тях си купих два пуловера - много красиви. Единият беше блузон в червено и черно, на шарки, а другия беше розово-виолетов, с апликация като плитка отпред. Носих си ги дълги години. Ех, спомени...

Здравейте отново!

Преди две седмици някъде ми попадна на погледа една статия за децата в пионерски лагер, но всъщност й обърнах внимание заради двете снимки на дечица. Изумлението ми бе, когато започнах да я чета. Бе написана в онзи иронично насмешлив стил ала Чудомир или някои от нашите възрожденци като Ботев и Вазов. 

Ето сега, ви я представям и на вас, да й се насладите.

Здравейте, приятели!

Нека подобаващо отбележим началото на лятната ваканция - 15 юни.

Годината е 1986 пещерата е БАЧО КИРО!! Една щура и незабравима екскурзия

Великолепната пролетна статия на Ели. Ще се разходите "виртуално" по горите и парковете на Сливен някъде през 198... година. Паметник на Ленин, катерушки в детския кът, сандвичи с масло и кашкавал, "другарки" учителки... И неповторимият дъх на детство, коийто се носи от всеки ред на този разказ. Приятно четене!

Нямам особено топли спомени от зимата. Тук сняг рядко пада, с което основният й детски чар малко ми се губеше. Е, имаше ги разказите за онази снежна буря, когато три дена нямахме ток и вода. Бурята не помня, но ток и вода тогава по начало често нямаше, така че... Или цяла зима си седяхме вкъщи, ходехме с боцкащи гащи и фланели, гледахме черно бели зимните олимпиади и чакахме да дойде пролетта.

А с идването на пролетта от училище започваха да ни извеждат сред природата. В Сливен поне природа колко щеш – Хълма на свободата, който всички ей така, на инат си наричахме Хамам баир, Свети Георги (aka Съби Димитров или може би обратното), Градската градина... Не че сега ги няма, просто е различно.

Здравейте, приятели на НД.

Наскоро минах за малко през Архива и нащраках малко изрезки от моето детство.

Видях много и разнообразни обяви и реклами и реших , че ще ни бъде любопитно и интересно да видим как е протичал така нар. социалистическо народно стопанство и популяризирането на стоки и услуги в онези строго регулирани времена.

Аз честно казано почти нямам спомени как са изглеждали рекламите тогава, но сега виждам колко разнообразен е бил културния живот на обществото ни. Да, канализиран и почистен от излишни крайни и радикални послания, но пък затова пъстър откъм културни прояви за децата.

Спомен за едно екскурзионно летуване

Лежа на тревата без капка сила. До мен се търкаля табсото ми. Всъщност всичките ми връстници са налягали на поляната пред възпоменателния комплекс “Бунтовна". По големите ни гледат с присмех как сме изнемощели от катеренето по баирите. Чичо Мишо, фелдшерът на екскурзионното, намръщен мърмори нещо за “деца, които не стават за туристи и само ще пречат на похода". Но детските ни телца удивително бързо си връщат силите и след десет минути никой вече и не помни мъките на изкачването. Разхождам се сред разни паметници в този прекрасен исторически комплекс. Наоколо са положени големи камъни, на които с длето са издълбани имената на участници в априлското въстание. Сред тях се издига статуя на хайдутин, който замислено си чисти дългата пушка и въобще не обръща внимание на оглеждащите го деца. А точно на ръба на дола, който току-що изкачихме, е сложено истинско черешово топче. Съвсем истинско – като от филма “Под игото" (...)

Спомени за едно екскурзионно летуване

Последното, което мисля да правя, е да спя. Не мога да заспя, защото утре рано сутринта тръгвам на екскурзионно.
В спортното ми табсо е събран целият багаж:
1. Бельо
2. Четка и паста за зъби
3. Сапун и хавлия
4. Няколко тениски, анцуг и горнище (всъщност горнището на анцуга трябваше да е анорак от непромокаем брезентов плат, но родителите ми нямат пари за такива туристически “глезотии")
5. Резервни пътъци ( а на похода ще ходя в любимите ми “бутонки")
6. Книга ( “Смърт край Нил" на Агата Кристи – щея прочетат почти всички големи момичета от групата ни, но не и аз)
7, 8, 9… Фенерче, комплект моливи и тетрадка, туристическо ножче и др. разни "принадлежности".
И Последно – дъждобран.(...)

Преди 1-2 месеца отново минах през онзи щанд в Халите за ретро картички, просто от чисто любопитство и видях , че зимните картички са заменени от летни такива. Супер!

Подбрах 20-ина (като една дори не съм видял че се повтаря, а можех да взема друга) и мисля , че с началото на юни е редно да си припомним нашто любимо черноморие от 80те и 70те.

Да не забравяме, че децата отиваха на летни лагери именно в първите две седмици на юни. Така че, днес 9ти юни е именно да кажем един ден от лагера.

Здравейте и от мен! Започвам да пиша първата си статия и началото е трудно, но като четях в "Лагери, екскурзии, бригади", се вдъхнових от един поукротил се в мен спомен.