Това съчинение е написано от третокласница от Русия. Взех го от тук

Бабата е такава жена, която няма деца. Тя обича малките момиченца и момченца, които са деца на други хора. Дядото също е баба, само че мъжка. Той ходи на разходка с момчетатта и си разговаря с тях за риболов и други неща. Бабите нямата друга рабта (...)

Много приятен запис е запечатал живота в София през есента на 1988 г. През последната мирна, спокойна и благополучна есен за България. Преди да започне разграбването на всичко съградено. И преди младите хора да са напуснали прокудени родината си. Стана ми много едно такова носталгично. Точно такова спокойствие и канализираност на живота лъха от това видео. Съдейки по пожълтелите листа този запис е направен през октомври 1988 г. Златната за България Олимпиада в Сеул се провеждаше точно по същото време, през октомври и всеки ден имахме повод за национална гордост. Такива дънки, като на много от хората във видеото, имах и аз тогава. А музиката направо оформя очарованието на видеозаписа.