Антрополозите твърдят, че човек би трябвало да разпознава (понмни) визуално-именно между 150 до 250 човека. Но според мен това не е истина. И е парадоксално. Сигурен съм, че повечето от вас не помнят вече всичките си съученици, допълнително за момченцата - всички с които сме служили като войници. А кой пък си познава всички роднини до, да речем 2-3 коляно? Аз лично наистина съм забрвил как се казват 2-3 мои съученички от 3-5 клас (за което много съжалявам). А ние помним някаква си хора, които никога не сме ги хич знаели: актьор и актриси, певци, политици, по-рядко писатели, художници, пътешественици и т.н. 

Ех, отиват си, отиват... Такава е правдата на живота, това е естеството (79 години не са малко). Но, все пак винаги е тъжно, поне мъничко. Странно е, че непознати хора: певци, поети, писатели, художници, фотографи, или съвсем случайно срещнати по пътя ни, понякога ни дават повече смисъл, отколкото заобикалящата ни реалност. Обичам песните на Михаил Белчев (и поезията му) от средата на 1980-те. Дори понякога съм се „вдъхновявал“ от него (разбирай - плагиатствал). Достоен човек, българин, който вече го няма с нас.

Колко просто, леко смешно и толкова хубаво беше - пързалка, някакво камионче, момиче и момче. Днес за дечурлигата е много по-трудно.

Отиде си Слава Рачева... Легенда в кукления театър и в нашето детство... 

Когато съм близо до детството душата ми свети като фосфоресцираща мартеничка...

Драги приятели,
преди няколко дни, на 12-ти, имахме рожден ден на сайта „Нашето детство“. Той навърши 19-ет години. И както се случва с младежите, забързани в своите дни, и много бързо позабравили, че доскоро са били деца, могат да пропуснат дори ЧРД-то си.
Надявам се по пътя си занапред нашият сайт все пак понякога да се завръща към себе си, когато беше, например на 10-14-ет години, с меката носталгия и мъничка усмивка.
На добър път, „Наше детство“!

За много години от бандата на детството! От сърце желая на цялата махала най-много здраве ❣️ Нека Новата Година да е мирна и да има повече поводи за усмивки! 🥰

Привет, приятели!
Ей какво ми хрумна предизвикателство към себе си:). Напишете писмо (в НД като статия, коментар, ако искате) към своето минало „аз“, като дете (примерно към 12-17 г.). Може да започва, примерно така:

„Привет, еди-кой-си!
Пиша ти от 2025-та година. Искам да ти кажа, как живея днес, мое мъничко, любимо, наивно, „аз“... Сега съм на еди колко си години. Направих, създадох много неща, но естествено, изгубих много - най-вече изгубих теб, мое мъничко, любимо, наивно, чисто мое „аз“. Но, знаеш ли..."

Привет, хора!
Днес платих хостинга и доймена на „Нашето детство“. Сайтът е платен до 09.09.2026 г. Относно датата: просто е случайна, наистина. Искрено благодаря на всички участвали във финансовата поддръжка, въпреки че редица приятелчета не се съобразиха с идеята ми, да изпращат 10-20 лв., а „скокнаха“ на двойно и повече. Не се сърдя, но... не беше такава идеята. Да продължим със спомените и игрите!

Здравейте, хора!
Обявявам набиране на средства за поддържането на сайта „Нашето детство“ в следващата година.
Спомоществователството (или както е модерно днес: „донати“), естествено, е напълно доброволно и никой от вас не бива да се чувствува по някакъв начин задължен да го прави!