Самолетът най-после ще кацне. Вярно, не в Бургас, но нали "Човекът е човек тогава, когато е на път!"

~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 8 ~

ЛАГЕРЕН ЖИВОТ

Венци раздаде пак картите. На всички вече им беше станало горещо. Добролюб обърсваше стеклите се вадички покрай ушите си. В тоя момент Юлия премигна, сякаш песъчинка й беше влязла в окото.

Докато нашите приятели пътуват, бай Ставри чете една книга и се разказва история, която не е невъзможно да се е случила :em_37:

"...Слънцето вече бе изгряло и първите му лъчи ги стоплиха приятно. Чайките летяха над тях, спускаха се стремглаво във водата, хващаха някоя рибка в човките си и отново отлитаха. Утрото бе настъпило..."

Очакват Ви напрегнати моменти с Венци и компания, изпълнени с приключения и още нещо!