С тази игра вече сме играли в махалата благодарение на Надя.https://nashetodetstvo.com/svreme/games/2054-ti-izbra-tova.html С числа и аз имам. Имах и с пътни знаци, но някъде се е запиляла. Явно обаче е имало и друг вариант, който аз лично не съм виждала в детството си. Случайно попаднах на него и естествено веднага си го взех...

Това са магнитни фигурки с които в училище са обучавали или в първи клас към края на 80-те децата, или в началото на 90-те предучилищните групи. Аз имам някакъв смътен спомен, но...

Благодарим за снимката на uinnki. 

Любим филм от детството така както не сте го виждали досега - в 4К качество. Единствения недостатък е липсата на български дублаж, но затова пък има български субтитри. ☺️ 

Специално за нашия "Паганел" - админ Влади. 😘 

С тази песен от 1988 г. на Глория Естефан и Маями Саунд Машийн, нейният оркестър може да се каже, Зико ви пожелава приятно лятно, карибско настроение. През 1988 почти никой у нас не беше чувал за Глория Естефан. В България тя стана известна с рекламите на Пепси от началото на 90-те (това за домашно да си спомните 😉 ). 

Здравейте, другарчета!
Влади пак ни подкара с остена, че се кумим и нищо не публикуваме, 🤣 и аз реших най-сетне да ви покажа, че все отлагах, някои находки от вехтите чекмеджета.
 

Част от моите любимки...

Някога времето не бързаше. Като дете се уговаряхме с приятелчетата да се срешнем в „n“ часа, но това „n“, по подразбиране обхващаше най-малко 15-30 мин. „Хайде да се видим след училище, в 3 означаваше от 2,50 до 3,30, примерно. И никой и никога не се жалваше, не „цепеше басма“. Примерно, ако сте се разбрали за футбол и не са те дочакали - почват да са играят. Чудо пък голямо! Идваш, почваш и ти. Никой и нямаше да му дойде на ума да те пита: „Ти защо не се появи преди „n“ време“. Е, освен ако те заняма за ден-два... :)

Ето, пък се питам, има ли вече някаква необходимост от съществуването на сайтът „Нашето детство“. Да, този въпрос съм го задава много вече пъти - няколко отговора бяха великолепни, заради което почти стигнахме до 20 години. Моля, само да си си помислите колко са 20-ет години (!) - и да, сайтът е поне с година по-стар, тоест вече е на 20-ет. Аз разбирам всички хора, останали тук, но е ясно, че сайтът е „полу-жив“. Няколко хора публикуват, още няколко коментират нещо. А един подобен проект се държи основно на статии и коментари: невмъзможно е, особено в съвремито, когато в различни социални мрежи имаме постоянен приток на съдържание, с което свикнахме и се примирихме, проект, подобен на НД да се се съревновава с това - не, че съм имал подобни намерения. Тук идва и следващио нещо - НД се държеше, нека не прозвучи прекалено, но действително (като обем) на няколко човека (ок. 15). Това не значи, че останалите не са важни, напротив, цялата тая иху-яху бе правена (поне от мен) за това този сайт да бъде изказ, споделяне на детското ни - мисля, горе-долу успях, успяхме. Но, от тези 15-на хора, пишещи, на практика сме останал 3-4. Сред важните, според мен, автори ни напуснаха отдавна, примерно: Фрея (2014), Иси (2014), Дани (2021). Разбирате ли, хора, че „държа“ фронта, отдавна. Допълнително е ежегодото ми притеснение за това от къде да се намерят средства за поредната година. Тук искам да поясня: примерно 60% от всички плащания за НД, през тези 20-ет години са били от моята касичка. Не се оплаквам: имал-дал. Въпреки, че реално съм много беден човек. Ала, наистина не знам, колко още... Трябва ли да същестува сайтът „Нашето детство“ в този си вариан?

След повече от десетилетие възобновявам тази рубрика... Всичко е благодарение на вдъхновението от страна на Поли Рангелова :).
Скоро се чухме и тя ми предложи (след като беше направила сравнително успешна ИИ-интерпретация на Земляне „Трава у дома“ по нашия текст с Донка Чолакова и Екатерина Матвеевна) да преведа на български „Куда уходит детство?“ на Ала Пугачева.
Ето какво се получи:
(естествено, може да се пее, има малки проблеми в припева)

Всички помним Ал Бано и Ромина Пауър, Рикардо Фоли, Рики е Повери, Тото Котуньо. Но поне аз не бях чувал за Пупо. А той се оказва много популярен в Италия, и даже в Русия.

Клипът на тази романтична негова песен е заснет на хладния и облачен 4 юни 1980 г. Интересни са и детайлите сред публиката. Личи си, че това са хора от едно друго време. Как скромно наблюдават. Не са разглезени от камери, селфита и смартфони. Обикновени естествени хорица, повечето деца, и облечени с от днешна гледна точка старомодни дрехи без ярки цветове. Такива бяха и нашите дрешки в онази скъпа на сърцето ни 1980-а година. От тогава са първите ми спомени, даже от 1979 г. Колко истински беше животът тогава и колко автентични бяха хората тогава.

И още една прекрасна песен със звучене точно от онези години на Енцо Джинаци, наречен Пупо, също заснета през 1980 г.