Да, да... Зная, че в махалата има портмоненца, но мисля че намигащо и пращащо въздушни целувки няма. 😁 Намерих си го случайно и умрях от щастие! Вътре няма парички, но като го отворих намерих други безценни неща...

Финалната песен от филма "Приключенията на Електроник". Историята на робота с ИИ Електроник, който може да бъде използван за добри, но и за лоши цели. И за това ,че злото не е в машините, а в човешкото сърце. Където е и доброто, а изборът зависи от нас. Като всяка детска история, "Електроник" завършва с  щастлив край. Ако зависеше от децата, историята на човечеството щеше да е също поредица от щастливо приключващи приключения. Но, както пише в една детска книжка, възрастните винаги развалят нещата.

Понякога се изненадвам от незнанието си 😏 ... Докато тука си ровех в „ПУК!“ (който скоро смятам скоро да го възстановявам 😉), с изумление разбрах, че сценаристка на „Куче в чекмедже“ и „Горе на черешата“ е Рада Москова. И двата филма са ми всред най-любимите български „детски“, но странно - никога не съм се замислял, кой е в основата им, кой е написал, измислил тия истории ... 

Имах съвсем смътни спомени за този филм, когато съм го гледал го като малък (примерно към 4-ти клас), явно с татко и най-вероятно в Лятното кино в Берковица: Звездите на Егер (Egri csillagok, 1968). Лентата е историческа и представя едно от най-героичните противопоставяния на унгарците срещу османското нашествие. Той е базиран на чудесен роман (от 1899), с който се запознах някъде към 7-8-ми клас: написан от Гейза Гардони, който е нещо като нашия Вазов (но по усещане е нещо като Талев, Мантов, та дори и Бобев). Според Гугъл е най-четения унгарски автор. Преди няколко месеца се съзасетих за филмът и реших да видя с какво ме е тъй впечатлил като дребосък. Ами, оказа се с приключенската си „същност“. Това, днес не се усеща като исторически филм. Той е класическа приключенска история от края на 1960-те: с нелепи боеве, преиграване на героите, наиграна епичност, прекаляване с музиката (на местта, всъщност е наистина хубава), театрални сцени и какво ли не друго. Но, въпреки тези недостатъци - филъмт е всъщност великолепен!
За съжаление не открих никъде в Мрежата превод поне на субтитрите на български.

Когато напускате шумния град и отивате на село - запустяло, с тревясали улици и умиращи стари къщички, но носещо спомена за щастливите дни на детството 😀

Здравейте група,
Издирвам аудио-драматизация на приказката "Славеят" на Андерсен.
Съществуващите записи в ютюб и грамофонче не са това което търся.
Запомнила съм една весела песничка от приказката, ако някой я разпознае и се сети на кой продуцент е тази драматизация, ще съм много благодарна.

Песничката е:
"Ай, ай, ай, пием тука всички чай.
Ай, ай, ай, както правят във Китай.
Възхваляваме пружина, с нея лесно щрак и щрик,
славей ще запее в миг, славей ще запее в миг."

Никъде не мога да намеря точно тази аудио приказка, но не е нито на Балкантон нито на Радиотеатър. :(
Ако някой се сети - моля пишете!

Зико ви пожелава ретро-настроение и приятна съботна вечер с една песен на британската група Шакатак от 1983 г. Възможно е някой от вас да са чували тази група като малки. Всъщнос тя е по-известна с хитове като "Нощни птици", но човек никога не знае. ☺️ 

Привет, приятели!
Днес платих хоста и домейна на „Нашето детство“. Тъй, през следващата година той ще бъде на този домейн и хост. И другата година ще го има нашия сайт :) - вече ще станем на цели 20-ет години! Искам да благодаря на всички участвали в събирането на „паричките“. Ура-ура! (Въпреки, че пак ще се караме с някои другарчета, прекаляващи: не бива така, друга е идеята. Наистина, аз съм пак виновен (е, кой друг :)), защото не достатъчно обяснявам и защото не е постоянно на главната страница: идеята е, който иска да си спести някое и друго кафе, и тъй - капка по капка...) 

В тези откъси от един документален филм за Пловдив от 1984 г., има толкова много носталгия, толкова много скъпи за всяко сърце от моето поколение моменти. Мелодията от филма "Флашданс", която придава толкова вълшебна хармония на записа, манифестацията с химна на Кирил и Методий, пловдивският панаир с група Трик, и този успокояващ, тих, мъдър глас на водещия. Това беше нашето време. По-добро съчетание не бих могъл да си представя, тук всеки елемент е точно на мястото си.