Тази снимка е от първия "демократичен" митинг в моя град. Бях на него, и я бях изрязал от местен вестник, и после я качих в интернет, оттогава се върти в него вече 20 години.

За мен промяната на строя съвпадна с края на детството. Асоциацията ми с детството е до края на соца, а след това с мрачните студени и гладни години на прехода. 

В деня на този мининг от снимката, бяхме на училище следобяд. Бях 8 клас. Беше четвъртък 23 ноември 1989 г. Още първия или втория час ни казаха "Днес повече няма да имате часове, но не сте свободни, сега всички отиваме на митинга, който не дойде ще получи неизвинени отсъствия". С методи от миналото ни водиха към "демокрация". Някои от хората от снимката ги помня от тогава от митинга и също в града съм ги виждал и друг път, като например чичкото с големите мустаци, и също момичето по средата зад жената с черното палто. Баща ми беше на терасата на последния 4 етаж на сградата отляво, там беше окръжния съд и той гледаше от работата си. Времето беше мрачно, духаше известният южен вятър фьон, той е характерен само за определени райони, и точно за София, но и за Шумен също. На това място на сградата, която не се вижда на снимката имаше електронен часовник, който показваше и температурата. По време на митинга температурата срина от +15 на +3 градуса и накрая заваля дъжд, който през нощта беше преминал тихо в сняг и на другата сутрин всичко беше бяло с първия сняг. Виждат се и тролейбусните жици, които бяха изградени за първата линия, но след смяната на строя всичко се разпадна и Шумен никога не видя тролейбуси по своите улици, цялата мрежа по първата линия вече беше напълно готова, вече са били закупени първите 2 тролейбуса и са се чакали още 2, за да могат да започнат да обслужват тази линия, но не би, безхаберието след това остави града без екологичен транспорт, а циганите разфасофаха жиците малко по малко, докато не изчезнаха изцяло.

Спомняте ли си този култов западногермански фантастичен комедиен сериал от 80-те години? След авария на космически кораб на Земята се разбягват андроиди от планетата Драва, неразличими на пръв поглед от хората. Извънземният агент Дандоре пристига в Мюнхен, приема самоличността на полицая Ханс Майер и се заема да ги залови.

Musikladen е западногерманско музикално телевизионно предаване, излъчвано от 1972 до 1984 г. То е организирано от радио Бремен и се е провеждало в град Бремен. В този град живях 5 години между 2009 и 2014 г.

В това издание от 23 март 1978 г. има няколко много големи хита от онова време. Между другото Джуди Чийкс, същата нейна песен с нейно изпълнение е включена в новогодишната програма на българската телевизия, излъчена на 31 декември 1980 г. В това издание на Музикладен участват също Пластик Бертран, Сузи Куатро, която със същата песен също участва в новогодишна програма на БТ, Аманда Лиър с доста необичаен за онези години вид.

Още една песен от великолепните плочи на "Балкантон". Мнозина от вас със сигурност имат приятни спомени, свързани с този евъргрийн. Може някой да се е влюбил в съученика/съученичката си на училищната дискотека под звуците на Words. А за някой може да е част от саундтрака на детството му.

Поздрав за всички.

Приключенията на Пинокио - Карло Колоди (Илюстрации Марайа)- Издателство Народна младеж 1982г. 

Зико ви пожелава хубаво настроение през почивните дни с песента "Vamos a la Playa"  на групата Righeira от 1983 г. 🤩 😎 

Предисловие

"— Е, дядо хаджи, как ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?
— Хм… — промърмори хаджи Петър, метна поглед към него и рече: — Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, запали фитиля и камък върху камък няма да остане!
— Тъй, амчи как! Татък!… Около три кила… Па може и по-малко — добави бай Танко и си избърса носа с ръкава."

Предисловие

Вече беше прочетена книгата на Рей Бредбъри "Дървото на вси светии", и не само прочетена по няколко пъти, ами и носена навън - нали е малка, тънка и удобна, и често цитирана (сега погледнах, издадена е през март 1981 г., така че това, което ще разкажа, почти със сигурност става през есента на тази година). Впрочем, интересно е, че Текла Алексиева е нарисувала динен фенер на корицата, въпреки че от текста става съвсем ясно, че става въпрос за тикви - както и трябва да бъде на този празник. Сигурно, поради българската традиция да се правят именно динени фенери, а не тиквени.

В двора на висшето учебно заведение, близко до нас, растяха доста дървета. Повечето бяха стари, високи и различни. Близо до централния му вход имаше един висок бор, на който понякога се катерехме, но имаше и по-интересни дървета за тази цел - например един стар, разклонен орех. Като добавим и дърветата из съседните градинки, планът за всекидневното катерене, не че имаше такъв де, беше трудно изпълним. Общо взето иглолистните дървета са по-удобни за катерене - клоните им са като стълба - хем са почти водоравни, хем са удобно пораснали на равни разстояния един от друг (говоря като опитен, едновремешен, дървесен катерач), но пък широколистните са по-сенчести, а и по-интересни, но това през лятото. Така...