Това е трета /последна/ част на статиите за ретро музея. Автомобилите- помните ли колко дълго се чакаше за да се сдобие едно семейство с кола, и не всички марки бяха достъпни, цветове също, пък като я купиш беше събитие. На нашите им е трябвало около 6 години чакане и са купили синя жигула/ аз още не съм била родена/ само сестра ми.Приличаше на тази:

Трабанта се приемаше за нисък клас, дори му викахме, че е от "картон":

Някои са доста ретро:

Предварително се извинявам за качеството на някои снимки/ но исках да ви направя съпричастни с всички автомобили/

"А пък татко ще ми купи кола и то "La-da" 😂 

Една от малкото останали фигури/ другите са изнесени за съжаление в друга зала/ на румънския държавен глава

Малко военна техника:

Накрая луксозните возила на бившите "първи" , еййй голяма работа бяха, случайни хора не можеха да се доберат до тези возила, лукс и удобства отвсякъде:

Представям ви един чуден комплект, с който много обичах да се занимавам. С него наистина се научих да чертая и рисувам. А сега нека да отворим кутията...

Това е втора серия от Ретро музея.

Тук може да видите всичко от бита на детството, все едно гледате бг филм от онези години, от най малките до най големите подробности в един дом,  в едно соц. семейство.

Потопете се в ежедневието на миналото, направо като машина на времето:

А помните ли тази група, м? "Новите хлапета в блока" и казваха. 😙

Моля феновете да се разпишат. ☺️ 

След като изтормозих здраво изкуствения интелект, се оказа, че колата, която съм имала, може би е "Рали Истър"...

Технически обяснения: На НД в момента са необходими (за разгръщане му) поне 35 ГБ (и това при условие, че е била минимизина голяма част от снимките; изтрил съм някои от големите файлове). Естествоно, за да функционира сайтът е необходимо той да има, дори и минимално още пространство, примерно още поне 5 ГБ. Стават общо 40 ГБ. Сайтът се състои от над 40 000 снимки, ок. 1 400 медия-файлове.

Здравейте!

Много отдавна не съм пускала статии, а има още какво да се разкаже и покаже.

Миналата година посетих ретро музея във Варна/ много исках да го посетя доста отдавна/ и снимах доста, ще започна с играчките/ част , която ми е любима/:

Здравейте, за мен играчките бяха нещо толкова прекрасно, че го съхраних в душата си и до днес. От любов към моите любими започнах да ги колекционирам и успях да  ги възвърна. Нзнам защо, но собствените обичах да ремонтирам😄, а преди няколко години започнах да се сещам и милея за тях. Представям ви малка част от моята колекция. Български красиви кукли...

Здравейте, другарчета!

Да, знам, че отдавна не съм писала. Сега пиша по повод на това, че намирам доста неща от моето детство в интернет (не за покупка), но не намирам една играчка, която явно е била или скъпа или малко произвеждана. Да, момиче съм и да, става дума за СПОРТЕН АВТОМОБИЛ.

Откакто се помня, най - отгоре на секцията, в детската стая, си стоеше една кутия. Продълговата, в черно и сиво, с бели линии, и снимка на красива червена спортна кола. Играла съм си с нея на няколко пъти, но винаги под надзор. Пезеше се много и не разбирах защо. Колата беше голяма, червена, с тъмни стъкла, май лилави, с цветен кръг отгоре и със син буркан, като полицейски. Отдолу беше черна и имаше кръгъл механизъм, с който се завърташе.

За съжаление не помня марка, а самата кутия и играчката така и не я запазих. В един момент, като малко по - голяма, и видях сметката. Беше ми любопитно какво има зад тъмните стъкла. И.... просто замина. А опаковки това не четях, даже още не знаех езици. Търсих в интернет и така и не можах да разбера какъв е бил този автомобил играчка - български или чужбински, яд ме е, че няма негова снимка в интернет.

Ако някой го има и го разпознае по описанието, нека да го качи да го видим. На мен ми е много интересно и дали някой пази кутията и какво пише върху нея.

С тази игра вече сме играли в махалата благодарение на Надя.https://nashetodetstvo.com/svreme/games/2054-ti-izbra-tova.html С числа и аз имам. Имах и с пътни знаци, но някъде се е запиляла. Явно обаче е имало и друг вариант, който аз лично не съм виждала в детството си. Случайно попаднах на него и естествено веднага си го взех...