Почти съм забравил как ми е въздействал някога "Гостенка от бъдещето", но си спомням песента от филма - "Прекрасное далеко". Постоянно си я тананиках, дори намерих от някъде един детски ксилофон (музикален инструмент с плочици, които при удряне издават определен звук) и се научих да свиря мелодийката на него, а до тогава не бях се занимавал с музика. От цялата песен запомних само припева: "Прекрасное далеко, не будь ко мне жестоко". Не бях толкова на "ти" с руския, та да науча целия текст, слушайки изпълнението от телевизора. Години по-късно се поинтересувах и се оказа, че текстът, написан от Юрий Ентин, е доста странен.

Слышу голос из прекрасного далёка,*
Голос утренний в серебряной росе.
Слышу голос и манящая дорога
Кружит голову как в детстве карусель.

Утре Алиса тръгва на училище. Много интересен ден ще бъде. Днес от сутринта видеофонират приятелите и познатите й и всички й честитят. Което си е право, Алиса вече три месеца не оставя никого на мира — разправя ли, разправя за бъдещото си училище.

Марсианецът Бус й изпрати някаква чудна кутия за моливи, която засега никой не е успял да отвори. Нито аз, нито колегите ми от службата, между които впрочем имаше двама доктори на науките и главният механик на зоологическата градина.

Шуша каза, че ще отиде на училище заедно с Алиса, за да провери дали й се е паднала достатъчно опитна учителка.

Чудна работа, колко е шумно. Според мен, когато аз тръгвах за първи път на училище, никой не вдигаше толкова врява.

Сега суматохата малко поутихна. Алиса отиде в зоологическата градина да си вземе довиждане с Бронтя.

А аз реших, докато в къщи е тихо, да продиктувам няколко истории от живота на Алиса и нейните приятели. Ще изпратя тия записки на Алисината учителка. За нея ще е добре да знае с какъв несериозен човек ще й се наложи да си има работа. Може би тези бележки ще й помогнат при възпитанието на дъщеря ми.

Отначало Алиса си беше дете като дете. Докъм третата година. Доказателство за това е първата история, която се каня да разкажа. Но само след година, когато се срещна с Бронтя, в характера й проличаха някои по-особени черти, като например способността да прави всичко на своя глава, да се губи в най-неподходящо време и дори случайно да прави открития, с които не са могли да се справят най-големите учени на съвременността. Алиса умее да използува симпатиите на хората към нея, ала въпреки това има много верни приятели. А на нас, нейните родители, понякога ни е много трудно. Та нали не можем да си стоим все у дома: аз работя в зоологическата градина, а нашата мама строи къщи, и при това често на други планети.

Искам mредаварително да предупредя учителката на Алиса: сигурно и на нея няма да й бъде леко. И за да я убедя в това, привеждам няколко съвсем истински истории, случили се с Алиса в разни краища на Земята и Космоса през последните три години.