Това можеше да започне и с "Имало едно време...", и нямаше да е далеч от истината. Събитията от нашето детство се отдалечават и звучат все по-невероятно за съвременния слушател. Нещата, които са ни вълнували тогава, и случките, за които разказваме, постепенно избледняват и се превръщат в семеен фолклор, и с основание може да започват като в приказките. НД е като малка кутийка за...

Вижте на какво попаднах в интернет. 🙄

Всъщност бях общо взето послушно дете, не съм правила големи пакости. Уважавах възрастните хора и си имах респект. Най-големият ми недостатък беше блеенето. Бях голяма блейка! Вечно някъде се замотавах и се налагаха издирвателни акции.  Случките, които ще ви разкажа се случиха в един и същи период.

Била съм някъде втори клас. Първата случка с асансьор ми държи влага и до днес. 😄 По него време живеехме в пететажен блок без асансьор.Нашето жилище беше на петия етаж, а на другарчето от случката на първия. Един ден като се чудихме какво да правим, решихме да отидем до съседния блок, който беше на девет етажа и имаше асансьор. Решихме да се повозим, че нали ние нямаме такова чудо. И ето ни в асансьора! Натискахме копчетата и се возихме нагоре-надолу. В един момент обаче едно копче привлече вниманието ни...

В тази книжка, с която искам да ви запозная има рецепти за млечни ястия и десерти, което пък ми припомня, че аз и сестра ми, че и братовчедите бяхме ящни деца. Баба ни викаше, че сме от Лаком дол. И понеже бабиният брат(и аз покрай мама му виках вуйчо) живееше в Бобов дол, като много малка си представях Лаком дол като град пълен с лакомници като нас. Много рядки бяха случаите, в които нещо да не ни хареса. Тогава баба казваше..."мирише ви на нямане" или "мирише ви на вети кириши". 😄Та със сестра ми и в детската градина си хапвахме добре. Едно от любимите ни неща беше млечна супа. Искахме и допълнително и все карахме мама да ни прави. Млечната супа беше с ориз, а ми се струва, че имаше и сирене(възможно е и да греша), а в тази книжка има раздел с млечни супи.

Майка към малкото си момченце:
– Моля те, изяж си овесената каша, иначе ще викна Баба Яга!
– Мамо, а, ти защо си мислиш, че Баба Яга ще ти яде овесената каша? (...)

Така ми липсват храните от соц-времето, такава носталгия ме обзема като гледам опаковките им.

Шоколадовите бонбони - ммммм, можех да изям една кутия, спомнам си "Амфора", "Пълдин", "Ритон", "Диана", "Простор", "Лилия", "Черноморец" - на капака имаше рапани, охлюви, морско конче, "Тримонциум", "Сюрприз", "Крем ягода", "Крем вишна"- баха с бели кутии, "Южен плод", "Вишнев цвят", "Кафе крем", "Фини млечни" - бяха скъпички, "Космос" - онези дребните топчета, "Триадица", "Пияни вишни" и още много други, но съм ги позабравила.

Малко радост сред студените депресивни ноемврийски вечери.

Концерт на децата от 48-мия фестивал Радост Европе в Белград 2017 г.

Здравейте, другарчета, 

отдавна исках да споделя с вас две мои стихчета на пролетна тематика, които съм писал преди тридесетина години, в началните класове.

 Здравейте приятели! Вчера докато се разхождах по една горска пътечка, встрани в листата видях тази интересна кутия. В моето детство не съм срещал такъв сладолед. А вие срещали ли сте?