"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Замислих се случайно върху онези закачки на децата в училище. Онези нездравословни хрумки , причиняващи неблагоразположение у "жертвата" - съученик или дете от съседен клас. Естествено номерцата се случваха по-често в махалата, около блока или на някоя вечерна сбирка, когато по-големите прилагаха изпечените си гадни номерца на невинните по-малки непосветени в гадориите на батковците. Естествено кулминацията на всичко това бе "хващането в капана" на номера и изливането на огромно количество гръмогласен смях, огласящ околността продължително време, превиване и болко в стомашната област, както и соченето с пръст.
Веднъж като четях програмата на ТВ от януари 1977г, видях "Темната кория" по Първа програма в празнчния ден 01.01. И си казах: Хайде да се върнем тогава и заедно да се посмеем:em_73:
Другарчета, искам да покажа едно изделие от личното ми творчество и фантазия. Има много красиви неща, плод на художествените занаяти, различни елементи от ковано желязо или изкусна дърворезба. Аз пък ще покажа как се украсява художествено бутилка от вносна напитка (от Корекома тогава :em_12: )...
Вече е юни. Приготвям се за морето. Във влака чета "Малкия Никола". Стигаме в Бургас и чакаме автобуса за Мичурин, който всъщност ще ни остави в Лозенец. Винаги има някакъв проблем с билетите или местата... А в Лозенец сме почти всяко лято. Малко хора, да не кажа почти никой не знае за съществуването на това прекрасно място с две кръчми, един ресторант, смесен магазин и поща. Плажа е огромен, чист и празен, със стръмни дюни, зад които е скрит къмпинг "Лозенец". Ние отсядаме в почивна станция. Чакам да пристигнат и останалите деца от смяната, за да почнат най-страхотните две седмици от моята ваканция. Във багажа нося игрите за лошо време и за следобедната почивка на големите. Това е времето, когато играем Черен Петър и Пексесо. Ето ги по-долу запазени до ден днешен... Черен Петър и Пексесо до морето и обратно.
Ето и медалите на моят дядо. Преди време, когато аз съм бил доста малък за заслуги са давали медали. После човек се е показвал признателността на държавата към отделния индивид, като на различни мероприятия са се нодели тези медали. Моят дядо вече не е сред нас тялом, но сега докосвайки тези медали, запазвайки ги за бъдещето и спеделяйки ги с Вас аз се връщам в моето детство когато бяхме с дядо и се кичехме с неговите ..., някой от тях и затова да малко мърляви (хихи).
Ето и снимка с важните му медали, а повече и поотделно вътре в статията
С какво ли сега нашата България изказва благодарност към всички нас живеейки и изграждайки я самата нея...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
