15 септември - пъвият учебен ден. На всички наши малки и големи ученици - на добър час! 👨‍🏫 

А в този първи учебен ден предлагам на порастналите деца нещо малко по-различно - да прочетем един разказ за детството.

Здравейте, другарчета!

Мина доста време откакто сме коментирали дъвките "Турбо" с техните картинки на различни коли. 

Но както се казваше, повторението е майка на знанието. 😄 Защото колко то вас помянт, например, че картинките бяха от 0 до 330? Или пък всичките коли в колекцията? 

Някой пък ще припознаят в серията свой бивш или настоящ автомобил. 😉 Така че...

(напомням, че от бутоните на плеъра може да уголемите до голям екран или да посатвяте на пауза за по-дълго и подробно разглеждане 😘)

Едно забавно пътуване през времето и разсъждения за ползите от математиката и добрите преподаватели. 

Здравейте! Открих за децата ми, и те са във възторг, стар електроконструктор Знам и мога за 1-4 клас, за часовете по електротехника. Частите са налични, но не можем да се ориентираме как се сглабят моделите...има само едни замазани картинки на сглобените модели и списък на частите. Може ли някой да помогне? Благодаря и предварително се извинявам, ако не съм уцелила темата, раздела и т.н.

Моята читанка за 1 клас, издадена през 1978 година. Съдържа стихотворения, приказки и кратки разказчета. Първото от тях е "Аз съм българче" на Иван Вазов. Следват "Родна реч", "Родина" (Високи, сини планини...) и т.н.

Вярно, че има едно, което е посветено на Г. Димитров и едно - на Ленин. Но има и за Христо Ботев, Чавдар войвода, Храброто българче, Най-добрата майка, На любимия учител, При мама и при татко, и много други произведения с дълбоко позитивно послание, оставено вече далеч в историята.

 По този буквар учих в първи клас (1979–1980), по него четиригодишната ми дъщеря се научи да чете самостоятелно, след като на три години вече познаваше българската азбука. Благодарение на отличната методика, залегнала в основата му, тя за няколко месеца премина от сричане към все по-гладко четене, за да стигне дотам, че от петата до шестата си година да прочете над 70 детски книги, половината от които са над 100 страници. Това ме убеди в отличните качества на този учебник и някогашната образователна система, което е причината да желая да го споделя тук с всички любознателни, носталгични и загрижени за образованието на децата си български родители. Ползотворни и приятни занимания!

Буквара можете да изтеглите от тук: Буквар за първи клас (1976) – препратката е под вградения pdf.

Не е лесно и да си дете!

Трябва да се учи, пише и чете,

и понякога с метла да се мете.

А пък Шаро чака пред вратата,

пръв другар в играта...

Шаро, потърпи и опашка не върти!

Буквичките вече знам и урока сричам,

после с теб ще тичам.

Тихо полъхва...Сол,до,ми,сол...

И до ден днешен много се вълнувам на 15 септември - първия учебен ден. Минавайки покрай някое училище и чувайки думите от песента ''Детство мое реално и вълшебно...'' в душата ми нахлуват толкова много спомени.

За мен 15 септември винаги е бил специален ден. От една страна, защото баща ми беше учител, и от друга страна, защото родителите ми възпитаха в мен да ценя образованието и стремежа към знания. Подготовката течеше усилено преди заветния ден. Униформите. Букетите. Тетрадките. Пособията.

Ризката ми трепти от белота, изгладена от грижливите ръце на мама.Черната ми плисирана пола e три пръста над коляното. Вече съм голяма и нося тънък чорапогащник. Обувките малко ме стягат, защото са новички. Утрото е хладно, мирише на есен и хризантеми. В сърцето ми е празнично. 

В двора на училището се е събрало множество деца, учители, родители. Весела глъч, суматоха. Най-развълнувани са първокласниците, трогателни в своите официални дрехи, стиснали пъстри букети в малките си ръчици...Някои гледат доста уплашено, непознавайки този нов свят на знания и умения, други тръпнат в радостно очакване. Очичките блестят, крачетата потропват нетърпеливо... Големите ученици също се вълнуват, пораснали са, изпълнени са с емоции от летните си преживявания, срещат отново съучениците и учителите си след ваканцията. Класните ръководители получават букети, които засвидетелстват обич и признателност. Приветственото слово на директора на училището: "Уважаеми  колеги, ученици и родители! За мен е чест и привилегия да Ви поздравя с първия учебен ден. Eнергията на всеки учител е насочена към разгръщане на способностите на всеки ученик, провокиране към откривателство и опознаване на света...Скъпи ученици, пожелавам Ви да сте съзнателни, дисциплинирани, отговорни и прилежни, за да постигнете пълноценна себеизява и осъзнат успех. Пазете традициите на нашето училище, умножавайте успехите му, почитайте всеотдайността на своите преподаватели. На добър час!" Звънчето. Ритуалът с посрещането на първокласниците - с питка, мед и здравец. Нови учебници. Нови учители. Пристъпваме прага на училището. Предстоят сложни, но и много интересни уроци.Предстои труд, упоритост и вяра. Смях, сълзи и устрем. За да се научим да ценим истински важните неща и да бъдем достойни хора.