Едно забавно пътуване през времето и разсъждения за ползите от математиката и добрите преподаватели. 

Здравейте! Открих за децата ми, и те са във възторг, стар електроконструктор Знам и мога за 1-4 клас, за часовете по електротехника. Частите са налични, но не можем да се ориентираме как се сглабят моделите...има само едни замазани картинки на сглобените модели и списък на частите. Може ли някой да помогне? Благодаря и предварително се извинявам, ако не съм уцелила темата, раздела и т.н.

Моята читанка за 1 клас, издадена през 1978 година. Съдържа стихотворения, приказки и кратки разказчета. Първото от тях е "Аз съм българче" на Иван Вазов. Следват "Родна реч", "Родина" (Високи, сини планини...) и т.н.

Вярно, че има едно, което е посветено на Г. Димитров и едно - на Ленин. Но има и за Христо Ботев, Чавдар войвода, Храброто българче, Най-добрата майка, На любимия учител, При мама и при татко, и много други произведения с дълбоко позитивно послание, оставено вече далеч в историята.

 По този буквар учих в първи клас (1979–1980), по него четиригодишната ми дъщеря се научи да чете самостоятелно, след като на три години вече познаваше българската азбука. Благодарение на отличната методика, залегнала в основата му, тя за няколко месеца премина от сричане към все по-гладко четене, за да стигне дотам, че от петата до шестата си година да прочете над 70 детски книги, половината от които са над 100 страници. Това ме убеди в отличните качества на този учебник и някогашната образователна система, което е причината да желая да го споделя тук с всички любознателни, носталгични и загрижени за образованието на децата си български родители. Ползотворни и приятни занимания!

Буквара можете да изтеглите от тук: Буквар за първи клас (1976) – препратката е под вградения pdf.

Не е лесно и да си дете!

Трябва да се учи, пише и чете,

и понякога с метла да се мете.

А пък Шаро чака пред вратата,

пръв другар в играта...

Шаро, потърпи и опашка не върти!

Буквичките вече знам и урока сричам,

после с теб ще тичам.

Тихо полъхва...Сол,до,ми,сол...

И до ден днешен много се вълнувам на 15 септември - първия учебен ден. Минавайки покрай някое училище и чувайки думите от песента ''Детство мое реално и вълшебно...'' в душата ми нахлуват толкова много спомени.

За мен 15 септември винаги е бил специален ден. От една страна, защото баща ми беше учител, и от друга страна, защото родителите ми възпитаха в мен да ценя образованието и стремежа към знания. Подготовката течеше усилено преди заветния ден. Униформите. Букетите. Тетрадките. Пособията.

Ризката ми трепти от белота, изгладена от грижливите ръце на мама.Черната ми плисирана пола e три пръста над коляното. Вече съм голяма и нося тънък чорапогащник. Обувките малко ме стягат, защото са новички. Утрото е хладно, мирише на есен и хризантеми. В сърцето ми е празнично. 

В двора на училището се е събрало множество деца, учители, родители. Весела глъч, суматоха. Най-развълнувани са първокласниците, трогателни в своите официални дрехи, стиснали пъстри букети в малките си ръчици...Някои гледат доста уплашено, непознавайки този нов свят на знания и умения, други тръпнат в радостно очакване. Очичките блестят, крачетата потропват нетърпеливо... Големите ученици също се вълнуват, пораснали са, изпълнени са с емоции от летните си преживявания, срещат отново съучениците и учителите си след ваканцията. Класните ръководители получават букети, които засвидетелстват обич и признателност. Приветственото слово на директора на училището: "Уважаеми  колеги, ученици и родители! За мен е чест и привилегия да Ви поздравя с първия учебен ден. Eнергията на всеки учител е насочена към разгръщане на способностите на всеки ученик, провокиране към откривателство и опознаване на света...Скъпи ученици, пожелавам Ви да сте съзнателни, дисциплинирани, отговорни и прилежни, за да постигнете пълноценна себеизява и осъзнат успех. Пазете традициите на нашето училище, умножавайте успехите му, почитайте всеотдайността на своите преподаватели. На добър час!" Звънчето. Ритуалът с посрещането на първокласниците - с питка, мед и здравец. Нови учебници. Нови учители. Пристъпваме прага на училището. Предстоят сложни, но и много интересни уроци.Предстои труд, упоритост и вяра. Смях, сълзи и устрем. За да се научим да ценим истински важните неща и да бъдем достойни хора.

Не знам защо напоследък са ме налегнали едни спомени за детството...Явно остарявам. Днес ще разкажа за ученическите бригади, на които ходехме.

След като минеше първия учебен ден, идваше време за събиране на реколтата от картофи. В двора на училището сутрин ни строяваха по класове и се качвахме на автобусите, които ни откарваха на нивите с картофи. Всяко дете трябваше да си носи пластмасова кофа. В рейса ни раздаваха закуска - идваше в едни големи метални тави - обикновено кифла с мармалад. Когато пристигнехме, всеки класен ръководител разпределяше класа си - по едно дете на бразда. Имаше и дете, което държеше чувала, в който се изсипваха събраните картофи. Казвахме му ''чувалджия". Заставаш на браздата, а края й се губи някъде в далечината. Клякаш, пълниш кофата с картофи и ги носиш да ги изсипеш в чувала. Състезавахме се кой пръв ще стигне до края на браздата. Питейна вода се осигураваше от една каруца с огромен метален съд в нея и всеки пиеше от едно канче, вързано там. На обяд идваше храната - нещо готвено - картофи, ориз, за десерт - ябълки. Носехме си панички и прибори от вкъщи. Сядахме на групи под сенките на дърветата и обядвахме. Имаше и игри - прескочи кобила, гоненица. По-големите ученици се криеха по шубраците и изпушваха по някоя цигара. След кратката почивка - отново на браздите. Към 17 часа идваха автобусите и ни връщаха в училищния двор. Оттам си тръгвахме по домовете.Тогава имаше режим на водата и прибирайки се вкъщи, със сестра ми седяхме в коридора, на шкафчето за обувки, защото бяхме в кал и прахоляк и чакахме да дойде водата, за да се изкъпем. На другия ден - с нови сили на полето. Бригадата продължаваше почти цял месец. За първенците имаше награди - шоколад, химикал, дори и някакви малки парични суми. Помня, че като гимназистка получих цели 16 лв. Бях много горда от себе си. С тях си купих два пуловера - много красиви. Единият беше блузон в червено и черно, на шарки, а другия беше розово-виолетов, с апликация като плитка отпред. Носих си ги дълги години. Ех, спомени...

Здравейте отново!

Преди две седмици някъде ми попадна на погледа една статия за децата в пионерски лагер, но всъщност й обърнах внимание заради двете снимки на дечица. Изумлението ми бе, когато започнах да я чета. Бе написана в онзи иронично насмешлив стил ала Чудомир или някои от нашите възрожденци като Ботев и Вазов. 

Ето сега, ви я представям и на вас, да й се насладите.

Понеже Коледа чука на вратата, реших да се върна назад в годините - тогава Коледа беше "табу", а ние имахме ДЯДО МРАЗ. Първо вярвахме в него, после - не, а накрая самите ние бяхме Дядо Мраз (самият аз няколко пъти). Снимката е от 1982-83г., а аз съм точно до рамото на учителката.