Зная, че в махалата е пълно с бонбонки! Но тези поне не ги видях и реших да ги споделя. Яла съм от почти всички, но точно тези с Миша май не съм. Явно или Миша не е стигнал до провинцията, или аз почвам да забравям. 😉 😃

Здравейте, другарчета!

Мина доста време откакто сме коментирали дъвките "Турбо" с техните картинки на различни коли. 

Но както се казваше, повторението е майка на знанието. 😄 Защото колко то вас помянт, например, че картинките бяха от 0 до 330? Или пък всичките коли в колекцията? 

Някой пък ще припознаят в серията свой бивш или настоящ автомобил. 😉 Така че...

(напомням, че от бутоните на плеъра може да уголемите до голям екран или да посатвяте на пауза за по-дълго и подробно разглеждане 😘)

Един спомен..... 

Едно мероприятие, което съм запомнил и се провеждаше всяка година в началото на април през пролетната ваканция са традиционните ученически хорови празници, които се провеждаха в града. Благодарение на местния фотограф Иван Иванов имаме и снимки от откриването им на 2 април през 1987 г. Едно от момичетата в снимките го помня, бях на същата възраст и беше в съседен клас.

С модерна техника се постарах да подобря качеството на снимките от моя архив на детството и повечето се получиха толкова изненадващо реални, че реших да ги споделя тук. Съпреживях миналото си с немалка доза носталгия след толкова години отново във всяка една снимка. Снимките са от периода 1976-1989 г. Колкото трая и моето детство. То приключи точно с приключването на социализма, като през 1989 г. беше последната година, в която бях безгрижно жизнерадостно дете. Видях живота в онзи строй изцяло през очите на дете и той през тях беше прекрасен.

Здравейте, другарчета

Нека направим една кратка виртуална разходка в музея за ретро амтомобили в гр. Пещера, благодарение на в. Дневник. Нядявам се да познаете редица "свои" неща. Пожелавам ви приятно гледане.... и още по-приятни спомени. 😊

 Когато момиченцата правеха своите лексикони и ги даваха за попълване на приятели и приятелки, аз направих това албумче.

Ще си позволя да пусна снимки от личния архив на един шуменски журналист, който е едно от децата от снимките, правени в Шумен и околностите му през лятото на 1982 г. Толкова слънчеви, светли и топли, като спомените в сърцата на всички нас - децата от онези години. Рукокосото момче е поляче, било е на гости в Шумен, а той е открил тези снимки, когато му е ходил на гости преди 1-2 години в Полша, тогава момчето е извадило албума с тези снимки и той ги е видял  едва сега след повече от 35 години за пръв път.

Всички тези красиви старинни сгради на заден план вече ги няма. В жълтата имаше Филателия, от там редовно си купувах марки за колекцията.

Понеже Коледа чука на вратата, реших да се върна назад в годините - тогава Коледа беше "табу", а ние имахме ДЯДО МРАЗ. Първо вярвахме в него, после - не, а накрая самите ние бяхме Дядо Мраз (самият аз няколко пъти). Снимката е от 1982-83г., а аз съм точно до рамото на учителката.

Реших да напиша тази статия провокирана от съвременното ежедневие, като по този начин искам да изразя носталгия по миналото и да споделя как виждам нещата днес.

В никакъв случай не бих искала да провокирам хора, които не виждат така нещата, все пак това е моя гледна точка, нека не се възприема като начин за натрапване на един или друг строй, просто сравнителен анализ през моя светоглед:

ПРЕДИ СЕГА

Имахме ученически престилки Опитваме да върнем уч. униформи

Правехме табла и стенвестници Правим проекти

Пишехме личен дневник Всеки има фейсбук страница...