Тази снимка е от първия "демократичен" митинг в моя град. Бях на него, и я бях изрязал от местен вестник, и после я качих в интернет, оттогава се върти в него вече 20 години.

За мен промяната на строя съвпадна с края на детството. Асоциацията ми с детството е до края на соца, а след това с мрачните студени и гладни години на прехода. 

В деня на този мининг от снимката, бяхме на училище следобяд. Бях 8 клас. Беше четвъртък 23 ноември 1989 г. Още първия или втория час ни казаха "Днес повече няма да имате часове, но не сте свободни, сега всички отиваме на митинга, който не дойде ще получи неизвинени отсъствия". С методи от миналото ни водиха към "демокрация". Някои от хората от снимката ги помня от тогава от митинга и също в града съм ги виждал и друг път, като например чичкото с големите мустаци, и също момичето по средата зад жената с черното палто. Баща ми беше на терасата на последния 4 етаж на сградата отляво, там беше окръжния съд и той гледаше от работата си. Времето беше мрачно, духаше известният южен вятър фьон, той е характерен само за определени райони, и точно за София, но и за Шумен също. На това място на сградата, която не се вижда на снимката имаше електронен часовник, който показваше и температурата. По време на митинга температурата срина от +15 на +3 градуса и накрая заваля дъжд, който през нощта беше преминал тихо в сняг и на другата сутрин всичко беше бяло с първия сняг. Виждат се и тролейбусните жици, които бяха изградени за първата линия, но след смяната на строя всичко се разпадна и Шумен никога не видя тролейбуси по своите улици, цялата мрежа по първата линия вече беше напълно готова, вече са били закупени първите 2 тролейбуса и са се чакали още 2, за да могат да започнат да обслужват тази линия, но не би, безхаберието след това остави града без екологичен транспорт, а циганите разфасофаха жиците малко по малко, докато не изчезнаха изцяло.