Неусетно в нашия живот навлезе един, на практика "езически" празник, наследство в западната култура на келтския (галския) Самхайн - Хелуин. Разбира се и ние, а и всички други народи си имаме празнуване на размиването на границите на този, нашия и предполагаемия "онзи" свят, нощ в която всякакви бесове, демони и други нечисти сили им е позволено да плъпват по земята и да безчинстват: драконите да раззеват паст, демоните да изтезават душите, домашните духове да... :).

Какво намерих изненадващо в мазето на дядовата къща тук наблизо край София. Украйна-та от началото на 70-те години на дядо Костадин (бащата на мама). Бях забравил за съществуването му, мислех го за отдавна ръждясял и изхвърлен...

Вечер, когато настанеше време за сериен филм улиците опустяваха , дори децата се прибираха и засядаха пред телевизора, поне с мен беше така , за да гледаме любимия филм.

Хората бяха жадни за хубави филми, а те рядко се даваха, но в зората на демокрацията вече зачестиха и старо и младо се прехласваше по тях.

Тази статия е за всички момичета, които обичат да разглеждат модели на дрехи! Е, моделите са мноооооого стари, но кой знае, нали модата рано или късно се връща...

Време е за игра на криеница! Децата вече са успяли да се скрият. Колко деца ще откриете? А къде се крият?

Обещах да кача моите детски рисунки и ето те са тук. Много обичах да рисувам и го правех по всяко време щом нещо ми харесаше го пресъздавах върху какъвто ми попаднеше лист хартия. Ще започна с най- старите запазени рисунки от 2-3 клас и моят любимец Ферди Мравката:

Впечатлен от разказите на другарчетата, с риск да се повторя ще събера и аз в статия всичките си предишни коментари за пакости и лудории. Тъй като отсъствах от махалата няколко дни, ще разкажа на свой ред какви разбойници бяхме ние най-вече на село. Там децата бяха буйни, или както модерно се наричат сега - хиперактивни. Та С какъвто се събереш, такъв ставаш - казва известната поговорка...

Преди около седмица единия от админите на НД, Дани, се отправи на пътешествие. Споделям това, защото знам, че няма да остане "скрито" и той ще ни радва съвсем скоро и с репортажи от "далечна" Италия 🙂. Преди да тръгне на своето пътешествие ние се забавлявахме с една песен, която ми "показа" и която веднага реших, че трябва да преведа. Просто си обичам пиратски и морски песни, а те са направо "кът". Възможно е да е позната на някои от приятелите на НД, на мен ми бе непозната. Нека този превод бъде поздрав за Дани - попътен вятър, друже, а също и за Цонка, която искаше (иска) да стане пиратка :). Е, разбира се и за всички пирати на борда на Нашето детсто! 

Тема за предлагане на предмети от детството, на които не държите.