За сайта » Нашето детство

Главна » За сайта » За сайта

ГЛАВНА ЗА ПРОЕКТА ПРАВИЛА НА САЙТА КОНТАКТИ КАРТА НА САЙТА

Моето детство

Регистрация | Забравих парола!

Категории

Специални раздели

Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!

Календар

Архиви

Април 2025 (9)
Март 2025 (11)
Февруари 2025 (8)
Януари 2025 (11)
Декември 2024 (9)
Ноември 2024 (5)

Покажи целият архив

Администрация

Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

За сайта

12-01-2007, 20:28 | Автор: admin | Категория: За сайта

Май най-доброто описание на сайта ще бъде песента на бате Асен Кисимов - "Къде остана детството" от филма "Войната на таралежите" (1979). Какво повече човек може да каже, освен:

Къде остана детството?

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

Няколко реда от втория редактор (Дани):

Защо трябва да го има "Нашето детство"
В нашето интернет-пространство има какво ли не - от пълни глупости до много сериозни неща. Има, разбира се, и неща за децата, но не и за тези, които вече не са в детска възраст, а биха искали. Авторите на тази страница след дълго скитане в страната на възрастните, решиха да се върнат, макар и виртуално, в своето детство. Не че не можем да го направим и без интернет, но мрежата ще ни помогне да си съберем компания за това пътешествие. И така - пускаме машината на времето и - ПЪЛЕН НАЗАД. Ако искате, заповядайте с нас на разходка в миналото, ако не искате - ваша си работа, никого не насилваме. Къде остана детството - това е въпроса, на който аз лично бих искал да открия отговора. Напълно съм убеден, че съществува отговор на тоя въпрос. Нещо повече - убеден съм, че човек може отново да върне изгубеното си детство, макар и на някои това да прозвучи налудничаво.Така че, ако това, което правим, ви харесва - пишете, пращайте статии,снимки, сканировки, песни, (филми за сега - не), стихотворения - всичко, което по някакъв начин е свързано с детството ни. Ами всъщност, както някога, ще си поиграем - нещо, което го могат само децата. Ако успеем, значи "не сме се изгубили безследно", както пее Бате Асен. И така, да видим какво има в прашния сандък...

ЕТИКЕТИ: сайта, нашето детство, правила, Асен Кисимов, Войната на таралежите, Къде остана детството

Последна редакция: 12-01-2007, 20:28
Страницата е видяна: 67 174 пъти
ID на статията: 14
Брой коментари: 62 коментара
Версия за печат: отпечатай

Вижте също

Уважаеми гостенино!

Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.

№1 от: denisovi4 (23 януари 2007 21:08)

Какъв ли да стана се питам, със сигурност още не знам, обаче едно предпочитам - да спра да съм вече голям.

№2 от: сънчо (25 януари 2007 21:10)

Таралежи, пожелавам ви победи в битката за детството! Но все пак трябва да се каже добра дума и за възрастните. В края на краищата без тях не може да има деца и следователно и детство.

№3 от: Zaharina Skerletova (3 февруари 2007 16:34)

😄 Чудесна идея! Радвам се, че точно на рождения ми ден открих точно такова нещо... точно като се размисли човек "още една година... Как остарявам и т.н."

№4 от: aranjoro (26 февруари 2007 23:22)

Идеята е страхотна, чудесно е, че някой се е сетил да направи толкова хубвао нещо.
и добре че беше споменато името Олд Шетърхенд, иначе нямаше да попадна на сайта. Просто преди да ми се скапе харда, пак със неговото име попаднах на книгата сребърното езеро, която съм чел много отдавна. Започнах да я чета, но скапа се харда и не можахме да изкараме никаква информация от него, сигурно съдбата се е намесила тука, иначе нямаше да попадна в този прекрасен свят. 😄

🙂

№5 от: dulgata (6 март 2007 12:39)

МОЕТО ДЕТСТВО В НОЩТА СИ ОТИВА
С ДИНЕН ФЕНЕР И РАЗЛИЧНИ ОБУВКИ,
СВОЯТА ПЕСНИЧКА ПЕЕЙКИ ЖИВО
ПРАЩА МИ НЯКОЛКО ЗВЪНКИ ЦЕЛУВКИ!

МОЕТО ДЕТСТВО В ТЪМНОТО СВЕТИ,
МАЛКО НАДЕЖДА И ОБИЧ ОСТАВЯ.
НЯМА БЕЗ НЕГО ДА МИ Е ЛЕСНО,
НО ПРИМИРЕНА МУ КАЗВАМ ...
ПРОЩАВАЙ! 🙂

НА ДОБЪР ЧАС НА САЙТА!!! 😄

№6 от: dani (8 март 2007 16:39)

Стихчето е много хубаво! Направо ти завиждам, че не съм го написал аз!

--------------------

Тя го попита къде живее.
— Втората надясно — обясни Питър — и после все направо до сутринта.
— Какъв смешен адрес!
"Питър Пан" Дж. М. Бари

№7 от: dulgata (30 март 2008 00:42)

Малко нескромно, но ще пусна този линк най-вече заради песничката:

Внимание! Вие нямате права за преглеждане на скрит текст.

Клик на заглавието ...

Защото не са само ... Къде ми са детските книжки ... има и първа част :))

№8 от: сънчо (30 март 2008 07:58)

В какъв смисъл "нескромно" 🤨?

№9 от: dulgata (31 март 2008 00:09)

Сънчо, ще го запазя в тайна ... сори!

№10 от: pepino (24 август 2008 01:41)

DANI, детството остана в колективния ни спомен за него. Един е запомнил едно, друг - друго, трети - трето, но когато го изкажем с думи или илюстрираме със снимки, изведнъж всеки, който е преживял това си казва: "Да, и аз бях там. Сега си спомням - това го имаше и в моето детство." В забързаното ежедневие, аз бях забравил много от своето детство, но благодарение на този сайт, моето детство отново е с мен. Благодаря ви, че сте направили това, както и на всички, които публикуват и коментират.
P.S. Включвам се с година и половина закъснение, но обещавам - ако е наложително ще си сплескам четирибуквието върху стола, но ще изчета и последната буква, която е написана тук. Успехи и благодаря!

№11 от: beboran (7 октомври 2008 13:04)

Аз се включввам с много голямо закъснение, но с много желание да участвам в сайта и да се върна назад, заедно с вас!🙂

--------------------

Аз съм едно порастнало дете. :-)

№12 от: Варина (25 ноември 2008 21:54)

Случайно ви открих и много се радвам, че ви има!!! Каквато и да е сегашната ни възраст, имаме нещо много важно общо - детството ни! Трябва да се поразровя за подходяща снимка ogledalo

№13 от: Krista (14 декември 2008 22:18)

Благодаря, че ви има и че ви намерих! (случайно, разбира се...)🙂
Обожавам да се ровя в миналото, така се връщам към най-милите спомени на този свят!

№14 от: sv_trener (2 януари 2009 20:51)

БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ВИ ОТКРИХ!

Това стана съвсем случайно. Както си търсих музиката на Владимир Шаински изникна този сайт. Ненадейно. Изневиделица. Бях много приятно изненадан. Обожавам да си спомням отминалите години. Къде с тъга, къде с умиление. Но вярвам ще се съгласите с мен, че един възрастен ще е доста сприхав и мрачен ако не усеща детето в себе си.
Пожелавам успехи на сайта!
Честита нова 2009година.

ПАЗЕТЕ ДЕТЕТО В СЕБЕ СИ!!!

№15 от: мнк (14 януари 2009 23:15)

Аз пък ви намерих, търсейки синя ученическа престилка. Благодарности на създателите на сайта, и хайде да си спомняме заедно!

👶

№16 от: dani (18 януари 2009 09:46)

Малко не където трябва, но се появи един коментар и мисля, че ще е хубаво да го прочетете всички. GalkaBalka е написала:

Здравейте всички!

Дори не знам дали пиша това на правилното място, но предполагам след време ще се ориентирам по добре. Не мога да повярвам как попаднах тук, толкова случайно. припомняйки си част от детството днес... разрових се из интернет да потърся как се играеше една игра от детството ни "Ораторе-Бораторе..." и какво да видят очите ми... нещо толкова хубаво, а аз никога не съм знаела, че съществува!

Още дори не съм разгледала и една мъничка част... прочетох само 2 статии и нямах търпение да изразя радостта си. Толкова е хубаво човек да си спомни онези хубави години когато е живял толкова безгрижно и спокойно вършейки си своите си детски неща, необезпокояван и т.н.

Благодаря на хората отговорни да го има (сайта). А сега се гмуркам в четене :) И надявам се писане.

Хубав ден на всички!

Галя

--------------------

№17 от: GalkaBalka (18 януари 2009 15:33)

dani, благодаря. извинявам се за объркването, не можах да се ориентирам Даже днес мислех да пиша на администрацията, че съм объркала нещо с поста си, че се усетих чак днес като си гледах профила :) Сега вече мога да добавя, след като разгледах и попрочетох доста, че наистина това е най-хубавият сайт на който съм попадала. Довечера ще споделя сайта с майка ми, която се заинтригува :)

Успешна седмица желая на всички!

№18 от: dani (18 януари 2009 16:58)

Благодарим😉 . И с нетърпение чакаме първата ти статия🙂

--------------------

№19 от: donaddt (22 януари 2009 15:03)

Седим с дядо в автобуса и той ме учи да броя по стотици.
- Дядо, а след сто колко следва?
- Двеста.
- Дядо, а след двеста колко следва?
- Триста.
- Дядо, а след триста...
- Четиристотин.
- Дядо, а след четиристотин...
- Петстотин. (Аха, вече съм разбрала и е време да приложа наученото. Иска ли питане, че целият този разговор се води силно и всички пътници ни слушат!)
- Сто, двеста, триста, четиристотин, петстотин, шестстотин, седемстотин, осемстотин, деветстотин, десетстотин... (И тук вече всички почват да се смеят, а дядо търпеливо ми обяснява, че след деветстотин следва хиляда).
Та така, само 10 статии ни делят от статия номер ДЕСЕТСТОТИН. Ами честито! Да я посрещнем след като вече сме полели фикуса, tantz

№20 от: isi (2 юни 2009 09:34)

Цитат: anni

ЗА ЕДНА ТЪЙ ДЪЛГО ЧАКАНА СРЕЩА

Аха, значи тук сте били! Да, на вас говоря, няма грешка. На вас - хората от моето детство, от вашето детство, искам да кажа на нашето детство. Ето че и аз попаднах тук в страната на чудесата-малко случайно, но срещата ни беше неизбежна. Среща като със стар приятел с когото да седнеш за една вечер на маса и да споделиш целият си вътрешен свят.

Аз съм сигурна, че срещата ми с вас няма да е за една вечер. Всъщност това място тук е втората чудесия, която откривам ( след форумът на Пламен Константинов, нямаше как да не го кажа, той е моя слабост) от доста време насам. Надявам се заедно да се позабавляваме, да се посмеем и заедно да си спомняме хубавото детство, което всеки един от нас е изживял. Предупреждавам ви , че съм от четящото поколение, което гълташе книжките като топъл хляб. И страшно много обичам руски филми.

Накрая искам да поздравя създателите на Нашето детство. Тук е прекрасно. Прекрасно. Уверявам ви.

http://www.vbox7.com/play:26ea1858 Това е за вас

Добре дошла. anni! Благодарим за поздрава!

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

Информация

Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.

Последни статии

Приятели

Помооощ!

Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

Други проекти

Анкета