Отново е петък и отново е време за съветско кино. 😄

За днешната киновечер съм ви приготвил още една класика - „Брилянтовата ръка“. Мисля, че не се нуждае от реклама. 😉

http://www.youtube.com/watch?v=BjlNAWZ4dVQ

🙂

Много странно - бях сигурен, че преди време съм публикувал тази песен тук. Но не я откривам при нас 🙄 Това е една затрогваща история (вярно оригинала не е български) за момчето и неговото любимо... магаренце, спомените, носталгията, детството всъщност. Популярното изкуство така се прави, че дори и от такъв сюжет - момче и магаре 😄 - може да "извади" нещо наистина хубаво! Е, далеч съм от мисълта, че песента е някакъв шедьовър - все пак това си е естрада.

Предварително се извинявам, че цяла статия не мога да напиша по темата по няколко причини, основната, че нямам почти никакви спомени от филма.
Името ми изникна някак изведнъж, докато кротко си четях книжка и поглеждах Фб от време на време. Не знам как, не знам откъде, нито пък защо ми "проблесна" този спомен.
Джура, ловецът от Мин-Архар. Спомням си го само като име и нищо повече. Спомням си планини и един орел... и това е. Нито сюжет, нито герои... нищичко. Но помня, че беше един от филмите на моето/нашето детство. Джура, ловецът от Мин-Архар... има нещо в това име... на мен поне ми звучи много загадъчно и примамливо. Както и да е!

Здравейте, другарчета!

Една кратка статия от мен или по-скоро "преразказ по преживяно" от днес сутринта. Днес едно дете в мен се пробуди, и яхнало вълната на спомените се отнесе нанякъде, напук на грижите, задълженията и тревогите... За първи път от много вереме насам се почувствах някак "като удома си",напук на служебните и домашни ангажименти, които са ме затрупали напоследък. С времето бях забравил какво е да се радва човек на дребните неща и да води простичък живот. Днес един спомен за едно момче от миналото ми върна, макар и за кратко, тези загубени дарове. Приятно четене.

Къщите. Къщите бяха подредени в карета, улиците им бяха граници, хората от твоето каре бяха по-близки, а тия от по-далечните пак бяха съседи, но някак си по-различни. Повечето живееха в къщи, малко съученици обитаваха апартаменти в блокове, някои от тях идваха от някакви квартали познати само по име, квартали, в които човек обикновено попадаше рядко, за да отиде на гости на такъв съученик, например. Къщите имаха дворове, дворовете бяха пълни с дървета и цветя и когато човек минаваше по улицата, можеше и да не види, че всъщност на двора има маса и хората седят на нея и вечерят или просто тихо си приказват. Оградата и дърветата скриваха какво става вътре. Къщите бяха стари - строени някъде през 20-те и 30-те години, с овехтели орнаменти, с паднала тук-таме мазилка, с поизкривени черчевета, покрити с напукана боя...

НЕ ИСКАМ ТОВА ДА Е ЕПИЛОГ НА ТАЗИ СТАТИЯ...ПО-СКОРО ТРЯБВА ДА Е НЕЙНАТА ВТОРА СЕРИЯ... ВТОРИ ДУБЪЛ...ИЛИ ВТОРИ ОПИТ ДА ВИ РАЗКАЖА ОЩЕ НЕЩА ЗА ЕДИН ИНТЕРЕСЕН ЧОВЕК МОЕТО ДЕТСТВО... ДА ПРОДЪЛЖА ИСТОРИЯТА СИ ЗА ФУТБОЛ, ПРИЯТЕЛИ И КИНО...

Добър вечер, колеги! 🙂

В днешната киновечер оставям на вас да изберете филма. 😏

Ще чакам да предложите ваш любим филм и евентуално да дадете връзка към него.

Наскоро открих във Вбокс-а тази песен. Да си призная не я бях слушал от времената на "Дела и документи" и "детското" по радиото (сега като се замисля- забравих по кое време го даваха- в 7 без 10, или в 8 без 10 ... 🙂 ).

Нека тази песен бъде един изпреварващ поздрав за всички по случай настъпващата пролет... 🙂

http://www.vbox7.com/play:8e743a6f

Знам, че в НД има много статии за кукли. Виждала съм също и, че вече е показана ПОЧТИ същата като моята. Но последната ми беше любимата кукла, и съвсем не беше като останалите. Не мога да не й посветя специална статия. Ако я прочетете до края, ще разберете защо.