Всички помним Ал Бано и Ромина Пауър, Рикардо Фоли, Рики е Повери, Тото Котуньо. Но поне аз не бях чувал за Пупо. А той се оказва много популярен в Италия, и даже в Русия.

Клипът на тази романтична негова песен е заснет на хладния и облачен 4 юни 1980 г. Интересни са и детайлите сред публиката. Личи си, че това са хора от едно друго време. Как скромно наблюдават. Не са разглезени от камери, селфита и смартфони. Обикновени естествени хорица, повечето деца, и облечени с от днешна гледна точка старомодни дрехи без ярки цветове. Такива бяха и нашите дрешки в онази скъпа на сърцето ни 1980-а година. От тогава са първите ми спомени, даже от 1979 г. Колко истински беше животът тогава и колко автентични бяха хората тогава.

И още една прекрасна песен със звучене точно от онези години на Енцо Джинаци, наречен Пупо, също заснета през 1980 г.

И така, набилжава световното първенство по футбол в Мексико, САЩ и Канада. Но точно преди 40 години имаше друго световно първенство по футбол, пак в Мексико, където участвахме и ние.

Зико ви пожелава приятна петъчна вечер с магията на синтезаторите от нашето детство. По-конкретно ensoniq ESQ1. ☺️ Ще оставя звуците да говорят сами за себе си. 👉 Горещо се препоръчва ползването на слушалки. 

Антрополозите твърдят, че човек би трябвало да разпознава (понмни) визуално-именно между 150 до 250 човека. Но според мен това не е истина. И е парадоксално. Сигурен съм, че повечето от вас не помнят вече всичките си съученици, допълнително за момченцата - всички с които сме служили като войници. А кой пък си познава всички роднини до, да речем 2-3 коляно? Аз лично наистина съм забрвил как се казват 2-3 мои съученички от 3-5 клас (за което много съжалявам). А ние помним някаква си хора, които никога не сме ги хич знаели: актьор и актриси, певци, политици, по-рядко писатели, художници, пътешественици и т.н. 

Здравейте, нови приятели!

Покрай филмите на Гибли, днес си говорихме с моето момче, как когато е бил около пет-шест годишен съм му пуснала да гледа “Принцеса Мононоке”, който освен че много го е впечатлил, го е и потресъл трайно, така че той впоследствие стана голям маняк на всичкото аниме и манга, де що може да се намери из огромния океан - интернет, но и в книжни издания. Твърди че така научил и английски, покрай маратоните в гледане и четене на комикси.

Джак  Гардинър е млад съвременен музикант, който очевидно се вдъхновява от културата на 80-те. 

За това говори не само неговата виртуозна музика, но и неоновите цветове (ярко зелено, ярко розово и т.н.) с които е облечен в този "алпийски" клип под връх Матерхорн. Трябва да спомена и друг надарен млад китарист на нашето време - Матео Манкузо - с който тук си партнира Джак.

В много моменти от филма има фонова музика. Ето коя е тя. Всички песни са от 1978 г., филмът също е сниман тогава /на учебната дъска в ТВУ-то се чете дата 18.XII.1978, т.е. всички песни са били максимално съвременни към момента на снимките на филма.

Здравейте.

Търся такива бази данни (може и само сканирани, без OCR)

Помните ли, когато улиците опустяваха, и всички ние чакахме с нетърпение новият епизод?

Не от нашето детство, но къде ли свършва то?