1.

Уж е Африка голяма,
ала Мунка свои няма.
Ех, виновна ли е тя,
че беда я сполетя?

Беше вечер… Беше лято…
Без да иска падна в блато.
Крачи днес — надлъж и шир —
в кал и кир, в кал и кир.

МУНКА МАЛКАТА МАЙМУНКА В БЕДА
от Николай Зидаров

Като деца няма да забравя, как с часове висяхме край бащите ни пред блока докато правеха разни дребни ремонти по Москвичите, Жигулките, Полските Фиати, Вартбурзи. И татко, и чичовците - Недялко, Митко, Методии и т.н. Най колоритен беше чичо Наско-Кунгъла. Беше ходил на работа в Коми АССР и си беше купил оттам нова Волга. Постоянно нещо подобряваше по нея, купи си с връзки още един нов двигател за резерва. Тунигова я по социалистчески. А ние хлапетата край него - подавахме ме му инструменти помагахме каквото ни каже и после ни качваше и ни возеше из квартала Слатина и до съседния Дружба.

Нашите мечти обаче се простираха не само до познатите ни возила от СИВ, към които днес изпитваме носталгия или Москвичов синдром (подобен на Стокхолмския), а също и до онези шедьоври на световното автомобилостроене, които бръмчаха по шосетата и аутобаните на капиталистческия свят. И така другарчета, запознавам ви с втората част от албумчето.