"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
От 1990 г. си водя списък с детско-юношески филмчета, гледани от мен по нашата телевизия. За съжаление, през 2013 г. списъкът беше изхвърлен без мое знание. Благодарение на него обаче помня някои интересни заглавия, както и датите на излъчване. Искам да започна първо с един спорен въпрос- кога започна излъчването на "Костенурките нинджа". Моят тефтер ясно показваше, че това е октомври 1990 г., като те започнаха със Сезон 2! Има объркване, защото Сезон 1 беше излъчен през април 1991. Един подценен сериал, макар и не точно за деца, е унгарският сериал "Линда" (на български, според записките ми е "Сенки") за една полицайка, която тренира карате. Излъчван е през 1987 г. и трябва да го има в списъка, публикуван на Вашата страница, но по неизвестни причини не го виждам...
Филмът е от 1983 г., помня когато го даваха и особено помня песента "33 коровы". Във видеото са събрани прекрасните песни от това добро старо време, в което израстнахме. Сега осъзнавам колко доброта възпитаваха съветските филми. Без чудовища, насилия. И с хубави послания. Знам, че е имало филтър и там и тук, но предпочитам така, вместо всеки ден да има филмчета с чудовища, комерсиални реклами, и новини, ежедневно насаждащи страх, както е сега.
Зико ви пожелава много спомени и хубава петъчна вечер с Technotronic и техния някогашен хит "Get Up".
Няколко любопитни факта - Technotronic, противно на очакванията, е белгийска, а не американска група. Все пак дим без огън няма - вокалистката Мануела Барбара Камоси Моасо Джоги или накратко Ya Kid K прекарва тинейджърските си години в САЩ, откъдето идва и американският и акцент. Днес тя е на 54 години, омъжена с 1 дете. ☺️
Лятото на 1986 година. Ученически лагер в боровата хора над язовир Батак. Вечер си устройвахме дискотека под звездите и любимата песен на всички беше "La Isla Bonita" на Мадона. Преди месец се разходих отново по тези места. Лагерът се е превърнал в купчини талашитени развалини, скрити в израстналата гора. Младежкият комплекс "Орбита", някога многофункционален спа-център за летуващите деца, е станал обиталище на бездомни котки и кучета. Наоколо се извисяват новите хотели, собственост на съвременни олигарси.
Но споменът си е спомен. Трябваше ми само да пусна на телефона "Бонита", за да се върне онова замряло в сърцето чувство за младост, свобода и щастие. Щастието на детството, което не могат да заменят богатствата и славата на света на възрастните.
Финалната песен от филма "Приключенията на Електроник". Историята на робота с ИИ Електроник, който може да бъде използван за добри, но и за лоши цели. И за това ,че злото не е в машините, а в човешкото сърце. Където е и доброто, а изборът зависи от нас. Като всяка детска история, "Електроник" завършва с щастлив край. Ако зависеше от децата, историята на човечеството щеше да е също поредица от щастливо приключващи приключения. Но, както пише в една детска книжка, възрастните винаги развалят нещата.
Понякога се изненадвам от незнанието си 😏 ... Докато тука си ровех в „ПУК!“ (който скоро смятам скоро да го възстановявам 😉), с изумление разбрах, че сценаристка на „Куче в чекмедже“ и „Горе на черешата“ е Рада Москова. И двата филма са ми всред най-любимите български „детски“, но странно - никога не съм се замислял, кой е в основата им, кой е написал, измислил тия истории ...
Имах съвсем смътни спомени за този филм, когато съм го гледал го като малък (примерно към 4-ти клас), явно с татко и най-вероятно в Лятното кино в Берковица: Звездите на Егер (Egri csillagok, 1968). Лентата е историческа и представя едно от най-героичните противопоставяния на унгарците срещу османското нашествие. Той е базиран на чудесен роман (от 1899), с който се запознах някъде към 7-8-ми клас: написан от Гейза Гардони, който е нещо като нашия Вазов (но по усещане е нещо като Талев, Мантов, та дори и Бобев). Според Гугъл е най-четения унгарски автор. Преди няколко месеца се съзасетих за филмът и реших да видя с какво ме е тъй впечатлил като дребосък. Ами, оказа се с приключенската си „същност“. Това, днес не се усеща като исторически филм. Той е класическа приключенска история от края на 1960-те: с нелепи боеве, преиграване на героите, наиграна епичност, прекаляване с музиката (на местта, всъщност е наистина хубава), театрални сцени и какво ли не друго. Но, въпреки тези недостатъци - филъмт е всъщност великолепен! За съжаление не открих никъде в Мрежата превод поне на субтитрите на български.
Когато напускате шумния град и отивате на село - запустяло, с тревясали улици и умиращи стари къщички, но носещо спомена за щастливите дни на детството 😀
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
