"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Април 2025 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | | 28 | 29 | 30 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Добре де! И аз я срещнах. Синеоката Принцеса. Да! Да! И аз като другите другарчета я познах по това "Глюх", "Глях" и подобие... Хич не ми беше принцесено. Исках да се усамотя и да почивам след трудния ден, но като минавах през онзи краен квартал, реших, че трябва да си купя вафла и да се подкрепя. Влязох в магазинчето точно до онази малка къща, с дъбовата врата. Започнах да ровя в чантата си, за да си намеря портмонето. Рових, рових и накрая се отказах от вафлата, защото не намерих парите си. Извиних се на продавачката и тръгнах да излизам. Току пред вратата се появи нашата познайница. Беше чула разговора ми с магазинерката и се засмя, та чак очичките и засветкаха...
|
|
|
|
|
Ами това е за Влади и за всички вас, които по някакъв начин се вълнувате от нашата Синеока Принцеса!
"Ах, колко чисто, прозрачно и звънко
звучи това детско "морето е тънко"! ..."
|
|
|
|
|
"Трябва да се сетя как се управляваха спомените! Трябва да се сетя как се управляваха спомените!" си мърмореше под носа Синеокия Добряк, докато поливаше звездното цвете. А звездното цвете тъкмо беше цъфнало. Цветовете му бяха като поръсени с пеперуден прашец. ...
|
|
|
|
|
В другия край на същия този град, но в една Висока-къща-без-покрив, живееше Зеленооката Не-Принцеса. Откъде знаеше тя, че е не-принцеса ли? А каква друга можеше да бъде? Всички около нея бяха не-принцове и не-принцеси. Тя имаше майка не-принцеса, баща не-принц, учителка не-принцеса, всички нейни съседи бяха стари не-принцове и не-принцеси. А децата - децата ОТДАААВНА бяха НАУЧЕНИ, че принцеси не съществуват! И когато се случеше така, че по някаква странна слънчева или снежна причина Зеленооката Не-Принцеса забравеше коя е, възрастните всячески се стараеха да й го припомнят:
- Ама че си не-принцеса!
- Ох, защо не беше една принцеса!
- Държиш се като не-принцеса!
- Принцесите никога не правят така!
Странна работа, те пък все едно знаеха какво НЕ правят принцесите, нали точно според тях принцесите НЕ съществуват!
|
|
|
|
|
Първата къщурка по пътеката от дома на принцесата беше на господин Непомнещи, тя приличаше на нещо, което е съшито с бели конци, най вече с бод тропоска, всичко беше притурено, прикачено, долепено, заковано, залепено в някакъв странен ред и пропорция. Къщата беше удивително стабилна и бе претърпяла няколко природни стихии, въпреки неугледния си вид. Господин Непомнещи беше на около сто, сто и петдесет години, но никой не можеше да каже с точност, даже и той самия. Господин Непомнещи беше най-големия забраванко в Долината на сериозните хора и поради тази му характеристика не общуваше много-много с тях, а и те самите стояха настрана, за да не прихванат от това, което му имаше. Бедният господин Непомнещи, беше облепил цялата къща с бележки и дъсчици, които му припомняха разни неща...
|
|
|
|
- Пу за мен! - извика детски глас и едно рошаво момиченце изскочи от близкия храст.
В покрайнините на града все още имаше зеленина и винаги минавах оттам бавно и с наслада, като че ли прекосявах пролетна приказка.
Огледах се сепнато. Не се виждаха други деца.
- Ти жумиш! - засмя ми се момиченцето, докато излизаше от храста. Няколко листенца се бяха оплели в косата й, а по роклята й бе полепнал сребърен прах. Ако беше по-малка на ръст, щях да се закълна, че виждам горска фея. Макар и чорлава.
- Не знаех, че играем - казах аз.
- Глях! - изписка тя. - Че то е по-интересно, като не знаеш! Тъкмо ще мога да се скрия, когато най-малко очакваш!
Луничките по смеещото й се лице затанцуваха. Имаше необичайна физиономия, сякаш не беше от този край...
|
|
|
|
Какво се случи днес? Съвсем неочаквано разбрах: Принцесата си има и други приятели.
Значи - срещнах се със Синеоката Принцеса и казах:
- Знаеш ли, за теб вече разказвам не само аз!?
- Така ли? Какво? Шоколадено ли? – излюбопитства тя. После почна да се почешва по носа. Синеоката Принцеса има тоя навик, да се чеше по носа. Без някаква особена причина. Затова носа и изглежда доста пообелен. Тя казва, че всяка принцеса има белещ се нос. Кой съм аз да противореча!
|
|
|
|
Отдавна го следях това момиче. Няма толкова руси деца, нито толкова синеоки. Въпреки, че един братовчед ми е разказвал... Както и да е, той оттогава мрази червеното, а аз нямам право да ви занимавам със семейни истории, след като дори не съм се представил. Обноски, обноски, все повтаряше баба. Ето, пак се отплеснах...
Сиреч, вълк съм. Не че ми личи, дори може да се каже, че съм по-човек от повечето "хора". Е, мириша различно и имам слабост към ризите с къдрички по ръкавите, жалко че отминаха от мода. Но пък кожени панталони можеш да носиш винаги.
Тя хареса точно панталоните. Има го и тоя момент, иначе защо да ги носим.
- Ти какво си? - попита принцесата....
|
|
|
|
Както всяка сутрин, нашата принцеса се събуди, разтърка сънено сините си очи и бавно протегна ръце, докато се прозяваше...
В същото време аз вече бях станала и правех любимите си палачинки...(които се очакваше скоро да бъдат гарнирани със сладко от боровинки и изядени с голямо удоволствие).
Да, но не знаех, че тази сутрин ще ми се случи нещо различно. Точно когато и последната палачинка тупна в чинията и лъжицата ми потъна в буркана със сладкото ... те изчезнаха - и палачинките, и сладкото...заедно с лъжицата.
В същото време Синеоката принцеса си пожела ...закуска...палачинки със сладко от боровинки...И нали всичко, което си пожелаеше, ставаше - ги получи...
|
|
|
|
Представи си едно хлапе на 10-ет години, с цялата му мъдрост! Представи си, как интерпретираш в разказче неговите действия; представи си накрая - че то е надарено с вълшебни сили. После разкажи за това, което би ти се случило (на теб, възрастния), ако го срещнеш. Без да лъжеш - нито себе си, нито другите.
Ако се осмелиш, ела в света на Синеоката Принцеса. Но да те предупредя: тук за лицемери няма място!
Ако си смел, искрен, напиши нещо за НЕЯ и СЕБЕ СИ. Разкажи ни, разсмей ни, натъжи ни. Или просто ела и подскачай. Все едно, чакаме те!
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
