Идея си нямам как се казват тези неща наистина, но помните ли ги? Виждала съм ги в домове и най - вече на вратите на магазините. Даже допреди известно време май ги имаше още и в близкия хранителен магазин в цевнъра на града ни. Като бях малка, обичах да си играя и да се въртя около такива шарени ленти в магазините, докато чакам мама или тати да напазаруват.

Тези неща някога украсяваха вратите на баните на хората. Ние не сме имали такива. Иначе съм виждала само момченцето. Вие имахте ли такава украса, указваща къде е банята? 🤔 

Затварям очи и се заслушвам...Китайският часовник пронизва тишината...тик-так,тик-так, тик-так... Стрелките му светят в тъмното, а аз съм спокойна и щастлива.Нафтовата печка бумти и сме заедно всички. Тик-так,тик-так,тик-так... Този часовник се е озовал в нашия дом още преди аз да се родя и дълги години ни будеше всяка сутрин...

Един разказ по спомени за моят малък град.

Миналата година затвори Виенският салон в София. Пандемията не подмина и това вълшебно за мен място и завинаги заличи магията на първия учебен ден, която изживявах с всяко влизане дори 30 години по-късно..

Спомняте ли си нашите одеялца? Целите изрисувани с калинки, пеперудки, зайчета, катерички, пиленца и всякакви животинки! Открих няколко и така ми стоплиха душата, озовах се в креватчето с мрежичките, в топлото гнездо при моето ято...

Беше в началото на едно от онези безкрайни и безгрижни лета. Лято, което се очертаваше да бъде едно от най-вълнуващите за мен. Мама беше в трескава подготовка.От предприятието й бяха организирали екскурзия до Съветския съюз - Киев, Волгоград, Ленинград и Москва. Най-после щях да прегърна една голяма мечта! Бях в толкова голяма еуфория, че обещах дъвки на цялата махала, а едно момиченце без малко да се разболее от копнеж по дъвките. Мама прие поръчката за моята мечта и скоро замина, за да я сбъдне. Не след дълго пристигна картичка от Киев, адресирана до татко(адресът отдавна не е актуален😉)... 

Вижте на какви " съкровища" попаднах, а с тях изникнаха толкова спомени...

Както беше казал някой, една снимка струва колкото 1000 думи. 584 секунди х 24 снимки/сек сами можете да си сметнете колко хиляди думи са това!

Детството освен с игри свързвам и с много вкусове, вкусове останали в съзнанието ми до днес и когато по една или друга причина "извикам" някой от тях то той ме връща блажено към онези безгрижни години когато сутрин се събуждах и баба беше направила мекици със сирене и яйца или ако е бързала без сирене но винаги топли и вкусни: