Какво по-добро от това по сред зима да мечтаеш за лятото. 😎 

Един третокласник отива до София. Качва се от на автобус „Чавдар“, пътуващ от малко провинциално градче  в столицата. Денят е събота. Той е събрал няколко лева за пътуването през седмицата - от това, което са му давали за закуски и обед мама и татко. Когато пристига на столичната гара „Север“, незнаещ, пита околните къде се намира „Пирогов“, тъй като е чул, че неговият дядо е там. Да, той изобщо не знае къде се намира неговият дядо, и изобщо не разбира такива неща като „болница“. Просто нещо е дочул от родителите си. Нашият третокласник, всъщност не харесва много дядо си, понеже веднъж му се е скарал, докато е бил „на село“. В малкото му мозъче това каране е е свързано със следното: докато веднъж нощес лежали, спали в леглата си (мъничкото ни човече при баба си), нещо се разтресло, всъщност това било земетресение, и дядото полусънен казал: "Стига рита, бе!" 

За носталгията 45 години не стигат. А през 2025 г. именно толкова се навършиха от началото на производството на три престижни автомобила от нашето детство - Лада 2105, Лада 2107 и Лада 2104.

Здравейте другарчета,

За много от нас 1974 г. е около времето на нашето появяване на бял свят. Можете да уловите духа на това време, надявам се, в следващото видео от нашия "братски" Съветски съюз. 😘 

Рожденият ден на дядо (таткото на мама) беше на 22 март. Работата му беше свързана с чести пътувания из нашата родина. Идваше си за седмица и заминаваше отново. Всяко негово завръщане у дома беше като пролет...

Идея си нямам как се казват тези неща наистина, но помните ли ги? Виждала съм ги в домове и най - вече на вратите на магазините. Даже допреди известно време май ги имаше още и в близкия хранителен магазин в цевнъра на града ни. Като бях малка, обичах да си играя и да се въртя около такива шарени ленти в магазините, докато чакам мама или тати да напазаруват.

Тези неща някога украсяваха вратите на баните на хората. Ние не сме имали такива. Иначе съм виждала само момченцето. Вие имахте ли такава украса, указваща къде е банята? 🤔 

Затварям очи и се заслушвам...Китайският часовник пронизва тишината...тик-так,тик-так, тик-так... Стрелките му светят в тъмното, а аз съм спокойна и щастлива.Нафтовата печка бумти и сме заедно всички. Тик-так,тик-так,тик-так... Този часовник се е озовал в нашия дом още преди аз да се родя и дълги години ни будеше всяка сутрин...

Един разказ по спомени за моят малък град.

Миналата година затвори Виенският салон в София. Пандемията не подмина и това вълшебно за мен място и завинаги заличи магията на първия учебен ден, която изживявах с всяко влизане дори 30 години по-късно..