Веднага отговарям за книгата. Чела съм я десетки пъти. Подарък ми е за рожден ден. Обаче аз мисля, че корицата е синя. Книгата се казва "Реми и призракът". Момчето е Реми, сестра му - Мартин и както описва Ели, се местят да живеят от Париж във Версай. На Реми му е гадно, защото тепърва ще си изгражда нови приятелства. В същата сграда живеят тризначки - Селин, Бландин и третата в момента не се сещам. И когато братовчедът Ги го води на разходка до пансиона, Реми вече е видял "тайнствеността" на мястото. Реми и Мартин наистина отиват на почивка там, придружени от вуйчо си. Там се оказва и Антоан, който е безценен помощник в копаенето на дупката и пренасянето на кутията с парите.
А верото според мен беше в зелено шише, 😏

Още един глас за зелено шише. Всъщност, много от найлоновите предмети бяха с един неопределен сиво-зеленикав или сиво-синкав цвят. Нещо като цвета на смесения пластелин.

Леле, страхотна си, Дона Точно Реми, не знам защо ми се беше набил Етиен в главата. Започвам да я търся.
Значи няма никой за оранжево, почти сигурна бях

 И аз съм за зеленото, и ще кажа защо. Добре помня на едни познати върху дървената оградка на градинката захлупено с дъното нагоре половин шише от веро, нарязано къдравичко отгоре. 

После някой ми показа как като нарежеш на ленти донякъде кофичка от кисело мляко, и подпъхнеш единия край на лентичката под предишния/следващия и може да се направи интересна от детска гледна точка ... подобие на кошничка. Каква е връзката с верото, ще попитате?  Връзката е само пластмасова, заради нарязването на пластмасата се сетих и за това.

Моля за помощ! Някой сеща ли се как се казваха едни бонбонки : приличаха на грахчета, зелени отвън а отвътре шоколадови?

Ехе, бюрото работи
За зелените бонбони имам натрапчиво усещане, че съм ги яла, с много (за онова време) какаов пълнеж. Но като имена се сещам само за "Детска радост", а те със сигурност бяха разноцветни. Нещо животинско дали не беше, таралежче, катеричка...

На мен ми се върти в тлавата нещо като "Росица" , ама незнам... А бонбонките бяха наистина с много какаов пълнеж. Аз се сещам, че първо усмуквах зеленото и после схрусквах бонбончето. Бонбонките не бяха толкова твърди като Детската радост.

Ели, мисля, че вуйчото се казваше Едуард, та може би затова имаш спомен за Етиен.

Най-добре можеш да с го припомниш/верото/ от една илюстрация от една книга, за която Фрейа може да ти даде повече информация. 😉

И аз мисля, че зелените бонбонки с какаов пълнеж бяха "Росица". А сещате ли се за бонбони "Снежанка"? На вид - малки бели боздуганчета, вътре (ако успеете да пробиете) - цял фъстък!!!Мнооого вкусни, когато не са мнооого стари!

Майка ми твърди, че тези с розите са се казвали Сюрприз, но аз нямам такъв спомен...


В крайна сметка изглежда, че майка ми е права: натъкнах се в нета на някакъв текст, в който се споменават традиционни "торбички" с подаръци от канцеларията на Тодор Живков. Бонбониера "Сюрприз" присъства навсякъде...

Зелено, с червена конусовидна капачка, която се режеше на върха (Верото). Белите боздуганчета и сега ги продават, но нито съм поглеждал как се казват, нито дали вътре има фъстъци - някак не ме привличат вече. Защо ми се струва, че тези боздуганчета (или поне част от тях) бяха внос от братски Виетнам? Убеден съм, че имаше нещо такова, защото аз много обичах да ги лапам , но го правех с ясното съзнание, че може и да умра 🙄 - така казваха нашите: Не ги яж, че американците колко отрови изръсиха през войната там - няма начин земята да се е изчистила.   

Мдаа, американците са гадни😉
Следващ въпрос: митът за Лайпцигския процес, без да задълбаваме кой какво е изгорил:
крилата фраза: "По онова време германският крал Х на немски говори само с конете".
Кой беше крал Х? Не ми се връзва да е Карл Велики, нито Фридрих Велики? А май беше някой си Велики И някой знае ли точно колко време е лежал в гнусния затвор Димитров? Все пак немският е труден език, а имайки предвид юридическия английски, мога да гадая само какво е юридически немски.

Георги Димитров:
"По времето когато германския император Карл V говорел на немски само с конете си, в България светите братя Кирил и Методий разпространяваха славянската азбука и култура."

Лайпцигски процес: 6 месеца - подготовка;
Начало на заседанията:  21 септември 1933 г.
Оттегляне на обвиненията и екстрадиция в СССР: 31 декември 1933 г.

Тя freja откога се кани да даде на всеослушание тази информация, ама все го отлага... За сметка на това сега ще ви даде линк към едно прекрасно Северно сияние .

А пък верото го имаше и в зелено, и в розово (помня го розово, не червено), а така също мисля, че имаше шишета в мръснобялополупрозрачен цвят, нещо неопределено... (В последствие видях, че и ive е писала така; значи е вярно.)

Зелените бонбонки и аз мисля, че на целофанената опаковка имаха нарисувано едно бодливо таралежче (само черни очертания, не беше оцветено); но не съм сигурна, може от други бонбонки да е било. А името съвсем не го помня. Помня обаче едни други бонбонки, подобни на тези и на "Детска радост". Те бяха с малко по-малки размери, бели на цвят, а вътре във всяко бонбонче имаше по едно зрънце кориандър. Някой да си ги спомня и евентуално - как се казваха? Много ги обичах, но много рядко ми попадаха.

eli, като видях заглавието, бях на косъм да си помисля, че си ми взела идеята, но веднага разбрах, че не е точно така 😏 . Моята идея е по-... материална (материалистка такава!🤣 - това на себе си го казвам). От дълго време витае в главата ми и първо ми хрумна да я озаглавя "Търси се", но се оказа, че това съвпадало със заглавието на едно ТВ-предаване (което после гледах един-два пъти и не ми се понрави особено) и така си остана само като идея. Сега обаче знам какво заглавие ще й приляга най-много, за което ти дължа огромни благодарности! Нищо, че не знаеш още причината - тия дни ще я разбереш .

P.S. А ако се поогледате малко наоколо, ще откриете, че линкът, който дадох горе за Северното сияние е напълно излишен...

Да, и аз мисля, че ние имаме повече снимков материал от "Инвентарната книга" . Понякога си мисля дали да не си направим наш музей или поне наша "Инвентарна книга". Много сме яки, еей!