Благодаря ти, Екатерина!
Явно се бъркам от блоковете, тях със сигурност съм ги виждала, но не в Лозенец.

А аз се реших да ви попитам тук: сещате ли се дали имаше книга "Академията на господин Мастилено петно" Аз си мисля, че съм чела такава книга, но и че съм гледала  такъв филм. Греша ли? Едва се сетих за заглавието, но всъщност много обичах тази история. Сега, мисля, бихме я нарекли фентъзи, за мен тогава беше приказка с магьосници. Всъщност, ако съществува такава книга, значи  - търся я! Бих я  добавила и в другото бюро.

За Иси 🙂 :
Академията на Господин Мастилено Петно - Ян Бжехва. 1978. Изд. Отечество, София.  Превод: от полс. Лилия Рачева [Akademia Pana Kleksa / Jan Brzechwa (1946)]. Художник: Ралица Станоева. С цв. ил. Страници: 89 с.

От ТУК корицата на кигата

Не мога да се сетя какви бяха опаковките на 1 кг захар и сол?

Филиповаели, опаковките на солта бяха найлонови - бели със син надпис и черни с бял надпис, сегашните са много подобни.
Захарта беше в двойни хартиени пакети с едни големи х-ове и надпис Кристал, доколкото си спомням на Варненските заводи. Нямам запазени опаковки 🙄

Аз търся една книжка от български автор, издадена някъде в началото на 80-те "Когато бяха малки" с отделни разкази за детството на Вазов, Ботев, Каравелов, Левски и др. Някой дали я помни или има?

А аз се опитвам да се сетя как се казваха едни... хапчета!!! 🙄 Блистерите им бяха огромни. Помня ги в две разновидности: хартиени (бели) и целофанови, много дълги и нагънати на хармоника (а хармониката стоеше в картонена кутия). Ширината й беше поне 5-6 см. А самите хапченца бяха миниатюрни - нещо като витамин С, обаче бели и горчиви. Втълпила съм си, че бяха... пеницилин! Обаче почти съм сигурна, че греша. Някой помни ли ги? Аз не съм ходела на училище, когато ми ги даваха.

В такива хартиени опаковки имаше аспирин. Обаче хапчетата аспирин са по-големи. Дали е било възможно да е детски амидофен? Амидофенът за възрастни е голям, но детските хапчета са малки, а и той е достатъчно горчив и противен на вкус. Пък то за температура май нямаше други хапчета, освен изпитаните бабешки методи - кърпи и чорапи с оцет и т. н. Пък пеницилин не се дава току-така.

Амидофен или още по вероятнно с името "Пирамидон" ще да са били хапченцата... А иначе - така опаковаха и аспирина и кофенала (в целофан) и хинина, а сега - активния въглен... Големият лукс беше аспирин "Байер" или "Саридон" в едни суперски кутийки с плъзгащо се капаче... Колко неща можеше човек да си пъхне вътре ехе-е-е-ей!

Дааа, а като стана дума за кутийки, Фарингосепта пък го слагаха в едни прозрачни кръгли пластмасови кутийки. И в тях можеше да се напъха какво ли не!

Krista благодаря ти за разяснението . Е, как да не помним чашката! Веднага си я представих, но преди ти да се сетиш за нея я бях забравила тотално. Да се чуди човек колко неща съхраняваме в мозъка си, а не можем да се сетим за тях докато някой не ни ги изкара на бял свят . Върти ми се в главата един розов сироп с ягодов аромат, ама незнам дали е от нашето време.

Чудак, прехвърлих твоето питане тук в Бюрото "ИС ":


А всъщност ЕТО ТУК   donaddt е пообяснила това онова, т.е. въпросът ти не е само към момчетата, нали 😄 😏

Мерси, Иси!
Сега видях и обясненията на Дона, но те са за човек, който е играл някога. Ако някой може да обясни като за начинаещи....

Ами да почна с различните видове топчета:
- абе (абета е в мн. ч.) - тези са най-простите топчета, зеленикави на цвят и с неправилна форма, т.е. не са кръгли, а имат кръгло-четвъртит вид. Ама пък и аз имам един изказ! Обикновено се залагат.
- гуда - тези топчета са пластмасови, с преливащи се цветове. Удобни са за игра, понеже са по-големи и прилягат идеално на пръстите.
- сириец - по-малко по размер топче, прозрачно, с цветни лентички вътре в стъклото. Тук е сириецът на Бяло, 🙂
- сълза - също е стъклено топче, с мехурчета в стъклото. По размер е по-голяма от сириеца, но по-малка от гудата.
- железарче - метално топче с различни размери. Моето е най-малко от всичките ми запазени топчета.
Добавям снимките в статията на Влади.

Такааааа, имаме топчетата. Имаме и компания - двама-трима-четирима и т.н. Заставаме на едно място, по възможност да е равно, най-често в градинката зад блока. На около 4-5 метра сме начертали друга линия. Това е калето. Хвърля се топче от мястото, където сме застанали до калето. Чието топче е най-близо до калето играе първи и т.н. Последователността на хвърляне е произволна, но има заплюване. Заплюваме се отзад - напред. Зуки (ударението е на буквата у), предзуки и т.н. Зуки е последен, предзуки - предпоследен. Някъде в средата на полето сме начертали триъгълник, това е джоб. В него по ъглите сме оставили залозите (ако сме повече и извън ъглите). Най-често залозите са абета. В по-новите варианти са плочки (имаше по реповете игра "Топчета и плочки"). Участниците могат да си хвърлят топчето към джоба, където да си починат или директно да целят залозите от калето. В някои варианти може да се цели топчето на противника. Целта е да уцелиш залог или противниково топче, естествено си прибираш залог. Ако не уцелиш, продължава следващият по ред. Надявам се вече да е по-ясно, 😄
П.П. Забравих да напиша за някои подробности. Трябва да се цели точно от чертата или от мястото до където си стигнал. Останалите участници стриктно следят за това и ако някой си протяга ръцете напред, го освиркват с възгласи: Буриш! и го връщат да цели откъдето трябва. (За аналог давам пример с мястото откъдето във футбола се бие свободен удар, ако се промени мястото, съдията връща изпълнителя). Играта продължава, докато свършат заложените топчета. Или докато не ни приберат за вечеря.

Дона, направо тръпки ме побиха! Не че съм играла на топчета, или пък точно заради това...
Но защо не прехвърлиш този коментар и в статията на Влади за "Стъклените топчета" - там някак липсва, особено сега, когато си добавила и снимките на различните видове топчета!
Чудакът пита момчетата... я виж само какво помнят момичетата! 😁

Ей, Дона, ама ти наистина си върхът! 👏 👏 👏
За жалост днес, в този дъжд, няма да можем да пробваме играта. Но пък сме изчистили идеално едни пясъчник  - страхотно местенце - и нямаме търпение да приложим на практика твоите указания. То е ясно, че аз ще съм зуки...
Ако ви е интересно как играят френските деца, мога да разкажа и да снимам нашите топчета.
Големи благодарности!!!