Майка към малкото си момченце:
– Моля те, изяж си овесената каша, иначе ще викна Баба Яга!
– Мамо, а, ти защо си мислиш, че Баба Яга ще ти яде овесената каша? (...)

Здравейте, другарчета 🙂

Нали помните стереопарата за диапозитиви, който имахме като деца? 😉 Е, вече си има наследник, натъпкан с най-модерните технологии.

Сякаш са ми пред очите предметите, спомените и преживяванията от ранното ми детство, вижте ги и вие и си спомнете своето:

-металното креватче на село

-ябълките на вестник през зимата в нашата стая

-шарените черги в стаята на баба

-миризмата на пушек навън през зимата

-изгледа през прозореца от втория етаж-двора отрупан в сняг

-"златната дрешка" в гардероба на баба

...

Следващите две интервюта са правени преди около десет години. Общото между тях е въпросът, на който са отговаряли децата: какъв искаш да станеш, когато порастеш?" И в двете интервюта - на бате Енчо от известното му предаване и на журналистите от вестник "24 часа" децата дават отговори, които не съвпадат с нашата ъвзрастна представа за "правилния отговор". И аз се чудя, дали пък нещо ние не сме се объркали, и верните отговори са именно детските. (...)

В клипа на тази забавна детска песен се мяркат пионери. Или по-скоро песента разказва как едно малко дете трябва да се справя с възрастните, които все още са си пионери, палавници и въобще хлапета по душа. Всъщност не знам точно какво се пее в тази песен на известното арменско дете-певица Людишек. Но песента много ни хареса на двамата с админ Влади и решихме да я споделим с вас. Приятно слушане/гледане 💃🕺

Вчера в 18 часа в телефонната палата в София беше открита фотоизложбата на “Благотворителността през обектива". В раздела “Доброволчеството променя света" бяха класирани четири фотографии.
Четвъртата беше “Сладки за Гошко" на Аделина Илиев. Както знаете фотографията е направена по време на детското парти в къщата на regina, майката на нашия Гошко.(...)

Анита

Денят беше 10-ти или 11-ти януари. Беше студено – онзи щипещ лицето януарски студ, който се усеща повече отколкото е, защото духа вятър. Може би именно това е времето, за което се отнася стиха: “зимата пее свойта зла песен".
Януарският вятър разпиляваше във въздуха снежинки. На такъв снеговалеж селяните по нашия край му казват “прашолене’. Т.е. едва-едва вали, сякаш прах се носи по въздуха. Ако сте попадали в такова време, знаете колко е лесно да се съсредоточиш в някоя леко падаща снежинка. Понякога снежинката “каца" на лицето и тогава усещаш как лееко се стопява, докато се превърне в бистра капчица вода. Почти като сълза върху бузата ти.
Стигнах на гробището тъкмо навреме. Пресният гроб се открояваше на фона на снежната белота. Погребенията през зимата са някак нелогични ( не че другите са “логични"). Всичко е бяло, красиво и черно-кафявата яма стой в ужасен дисонанс с природата наоколо. (...)

Умолявам ви от сърце ❤️ Не разваляйте снежната котка

А снежната котка си беше съвсем обикновена. От сняг, с мустаци от клечки и добре оформени снежни уши. Йоана я моделира цял следобяд. Йоана е дете на моя позната, която понякога дава дежурства в сградата, където съм пазач. Този ден беше събота и затова познатата ми беше взела и дъщеря си, Йоанка, която не беше на училище. Докато чистех снега с лопатата, Йоана успя лека полека да извае своето снежно коте. Аз отдавна не мога така, да стоя с часове в зимния студ и да се ровя в снега, докато ръкавите замръзнат и в ботушите попадналите снежни парченца се превърнат в неприятно мокреща пръстите студена вода.
А някога го можех. Когато и аз бях дете и студът беше нещо, непроникващо по-навътре от върха на поруменялото ми се носле. Но няма нужда да обяснявам повече, всички сме били деца и знаем добре това.
Към края на деня Йоана започна да се притеснява, че някой случайно минаващ възрастен ще вземе да разруши направената с толкова труд снежна котка. Помоли ме да я пазя през нощта ( този ден бях денонощна смяна).
Обещах й, че ще пазя котката от разни недоброжелатели, но очевидно това не я задоволи.
И затова написа ето тази бележка...

За какво служи ваканцията – замислял ли се е някой… Така започва известната песен от “Приключенията на Петров и Васечкин". Но докато известните герои от руския филм скучаят в пионерския лагер, в нашия лагер нямаше време за скука. А за какъв лагер говоря? Да започна тогава отначало.

Не бях ходил на детски лагер от… когато бях дете. В миналото ми останаха вечерните проверки, вдигането на знамето, лагерната столова, тръбата, с която сутрин ни вдигаха, лагерния огън, лагерните игри, вечерта на талантите…
Но преди около два месеца ми бутнаха в ръцете една брошура на “Ученически отдих".