"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Да не забравяме голямата радост за децата. Започна лятната ваканция за учениците. Мили деца, пожелавам ви приятни игри, екскурзии и всякакви други пътешествия . Скъсайте от ритане футболната топка, пригответе си въдиците за риболов в селската река или на морето. Оставете за известно време компютърния монитор и се качете на върха на най-близката планина, за да видите как изглежда от там родният ви град.
За всички наши собствени наследници, които ни помагат да не се изгубим безследно, поздрав от чудесния хор на Болония - "Антониано".
Днес е Първи юни – Ден на детето, и струва ми се, че днес е денят, в който официално празнуват децата от НД. А едно от тях – Трикси, има и рожден ден, така че празникът става двоен.
Песента "Има светлина", която всички сигурно си спомняте, някога беше емблематична за Деня на детето, а днес с нея поздравих моите първолаци. Иска ми се да поздравя и вас. Досега не е монтирана в клип и крайно време беше някой да се заеме с нея, защото тя е една чудесна песничка. В клипа ще видите снимки и на мои ученици.
Сигурно помните малките самолетчета КОМАР, чехско производство. Аз лично съм имал такова самолетче преди точно 27 години. Днес моето дете също получи подарък такъв самолет и адски се изкефи, ето и малко снимки:
Днес е Спасовден!
Като дете така и не разбирах защо казваха "Те ти, булке, Спасовден!", но това е едно на ум! А може би трябва да поздравим някой с това име? Че то не останаха истински български имена!
И да не забравяме българските празници!
Има ли Спас сред нас или е от другия клас?
Приятелчето, Милен Иванов, ми изпрати следното изпълнение на съвременно хлапе на любимата ни "Горската аптека" на Лила Захариева. В продължението има и снимки на книжката. Детето е на 3 години и май не чете, а знае поемката на изуст. 👏
"Да бъдеш в палатка означава да си сам с природата… защитен от тези диви и свирепи животни – мишки, плъхове, зайци, къртици, овци, крави и птици, които населяват селската местност. Ето какво значи да бъдеш в палатка.
Да бъдеш в палатка, в уюта и топлината на своя спален чувал, слушайки как вие вятърът и дъждът барабани отвън по платното на палатката…, а теб това да не те засяга, ти да си сух. Ето какво значи да бъдеш в палатка.
Да си в палатка заедно със своите приятели, заедно с използваните вече носни кърпи, маратонки и с цялото си мокро облекло – ето какво е да бъдеш в палатка…"
Това е откъс от дневника на един руски юноша-скаут (източник: интернет страницата "Скауты России"). Двадесет години след края на организираното пионерско движение в голямата северна страна продължават да се организират детски лагери. Малките им посетители не носят пионерски връзки и не пеят на сутрешния строй "Союз нерушимый респубик свободных". И все пак има и сутрешни строеве и вечерни проверки с "рапорт даден- рапорт приет", и лагерни огньове, и всеобща столова, дневални и дори…
Най-странното е, че открих тая статия в белоемигрантското руско списание "Опит" ("Опыт"), издание на руската детско-юношеска организация ОРЮР (организация на руските юноши разузнавачи). Бялата емиграция винаги е била "на нож" с това, което се върши в съветска Русия. Редакторите на сп. "Опит" явно доста са се впечатлили от статията от съветското списание "Огонек" (Ф. Вигдорова- авт.), за да я публикуват на страниците на своето списание. В следващите редове става въпрос за неща, които са известни на всяко дете, но кой знае защо, съвсем липсват в паметта на възрастните. Възрастните, които си поставят за цел да възпитават, да дават пример за поведение, да наставляват и да определят житейския път на подрастващите. Повод за статията е излязлата в СССР през 1940 г. книга на Аркадий Гайдар "Тимур и неговата команда" и по-точно въздействието й върху децата. (самият А. Гайдар е човек с доста печална биография, която тук няма да коментирам. Виж статията "Его имя носят детские учреждения") Надявам се да не ви дразни малко несъвременния стил на статията. Онова, което в нея е ценно, е актуално и сега.
За възрастния човек дворът е единствено последната част от пътя, която го отделя от входната врата на дома. За децата дворът е особен начин на живот, който не прилича нито на живота в училище, нито на отношенията в семейството. Дворът за децата е място с особени правила, особени привички, предаващи се от поколение на поколение неписани закони, с които всички деца се съобразяват. Нека дворът да е само кутийка с асфалтово дъно – без нито едно дръвце, с неприветливите стени и входове, но децата си имат тук любими потайни места...
Моите срещи с децата от ДДЛРГ "Люба Тенева", гр. Берковица
В малкия провинциален град, от който съм родом, има една улица, която води извън града право в дебрите на Стара планина. Минавайки по нея, любителят на планинските разходки едва ли ще забележи двора със старата 60-годишна сграда в самия край на града. И наистина, за какво да се обръща внимание на някакъв грандомански социалистически строеж, при това умело скрит зад високи смърчове. А отпред вече се показват прелестите на обраслите с букови гори склонове на Балкана. Както се пее в една песен, по-хубаво нещо от планините са само ония планини, на които човек все още не е бил. И аз съм заклет планинар, но има, струва ми се, нещо по-хубаво дори и от необходените от мен планини. Всъщност - направо да ви кажа - няма нищо по-хубаво на тоя свят от децата. Дори и планините са по-долу от тях.
Сградата, за която става въпрос, е Домът за деца, лишени от родителска грижа "Люба Тенева" в града Берковица. Не помня вече кога за първи път влязох тук. Помня обаче как ме посрещнаха. През отворения портал на двора се слиза по разнебитени циментови стъпала. До входа на Дома води пътечка, постлана със стари циментови плочки. От двете страни на пътеката се зеленеят поляни с дървета и беседки. Там бяха децата...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
. Скъсайте от ритане футболната топка, пригответе си въдиците за риболов в селската река или на морето. Оставете за известно време компютърния монитор и се качете на върха на най-близката планина, за да видите как изглежда от там родният ви град.
А може би трябва да поздравим някой с това име? Че то не останаха истински български имена!
