Предисловие

Вече беше прочетена книгата на Рей Бредбъри "Дървото на вси светии", и не само прочетена по няколко пъти, ами и носена навън - нали е малка, тънка и удобна, и често цитирана (сега погледнах, издадена е през март 1981 г., така че това, което ще разкажа, почти със сигурност става през есента на тази година). Впрочем, интересно е, че Текла Алексиева е нарисувала динен фенер на корицата, въпреки че от текста става съвсем ясно, че става въпрос за тикви - както и трябва да бъде на този празник. Сигурно, поради българската традиция да се правят именно динени фенери, а не тиквени.

Подготовка (изпълнена в състояние на "A Momentary Lapse of Reason"**)

Такъв празник не беше познат у нас, но винаги има първи път - считахме се за специалисти по въпроса - нали книгата ни беше дала теоретичната подготовка - ясно беше, че сме сред малкото ни сънародници, които изобщо са чували за такава веселба, камо ли пък да са наясно с тънкостите по провеждането и, я сега да видим как ще стане Halloween-а на практика... Приятелят и съсед, за когото стана дума в първата част на "Злодействата", живееше в голяма, стара къща, която си имаше огромен, стар таван, висок, с греди, както се полага, и пълен с какви ли не интересни неща. Там и само там щеше да стане привеждането ни във вид, достоен за първопроходците на Halloween у нас. Ние отдавна се чудехме какво (не)разумно приложение да намерим за някои от артефактите там, е, открихме го. Лошото беше, че презряхме класическите маски и дрехи за този празник, нищо, че Рей Бредбъри ги беше описал в книгата си. Ние предпочетохме да се пременим в един по Hard Rock, че и по Heavy Metal вариант. Отчасти това ни и провали. Както обикновено, въпросният приятел пое главната роля, докато аз отново бях второстепенен актьор. Таванът любезно ни предложи съкровищата си, които бяха от различни епохи. Така... Той: стар, поокъсан шинел, зеленикав, избелял. На главата - стара, ръждясала, немска каска, отчупена от едната страна, тоест едно парче от нея липсва. На лицето - стар противогаз, брезентов, останалите му части бяха от тъмнокафяв бакелит. Търсеният и общо взето намерен ефект беше горе-долу като на плочата на Nazareth от 1979 г. - No Mean City. Аз: тъй като стоката в тавана беше предимно в единични бройки - бутикова сиреч, ми се наложи да се задоволя със следната премяна: вехта карирана риза, дочен работнически гащеризон (с подгънати крачоли, беше ми дълъг), на главата - черно бомбе (то пък ми беше голямо, захлупваше ми ушите). На краката - вехти чепици (и те големшки), вероятно от 40-те години. На устните - черно червило. Тоест (какво ти черно червило у нас през 1981 г.) грим за очи, задигнат от майката на съучастника ми. Изглеждах горе-долу като съчетание от член на бандата на Malcolm McDowell във филма "Портокал с часовников механизъм" на Стенли Кубрик и дървар, който не си седи в гората, ами седи в психиатрия и е пуснат (изтърван) в домашен отпуск за уикенда. След това напуснахме гостоприемния, добре зареден таван, слязохме по стълбите и поехме по пътя на славата, която неминуемо ни очакваше там някъде, навън, - нали щяхме да просвещаваме изостаналото население, въвеждайки нов, нечуван досега празник...

Halloween '81 (Celebration Day***)

Първоначалната обиколка из махалата не даде очаквания резултат, въпреки че повийвахме и поревавахме по малко, докато обикаляхме из есенните улици. Но все пак това ставаше в родния ни квартал - доста хора от живеещите наоколо може би ни разпознаваха, въпреки нелицеприятния ни вид. То, не че имаше много хора навън по това време, де. Почти се беше смрачило, но май уличните лампи още не светеха. Сега разбрахме, че комичното ни дуо е малобройно, че е трябвало да организираме по-голяма разбойническа група, но вече беше късно за това. Та нали самият патриарх и идеолог на зараждащото се, първо квартално, после всенародно, празнуване - Рей Бредбъри, описваше група от около осем момчета в книгата си... Тръгнахме да се прибираме. Не, очевидно, обществото още не беше още узряло за такива напредничави идеи като разни Halloween-и и не проявяваше нужното уважение към вестителите на една нова ера. Явно Първи май и Девети септември задоволяваха представите им за празници. Евентуално и Нова година... Тогава, на път към вкъщи, тоест към тавана, където трябваше да се проведе демаскирането, ние видяхме следната идилична сцена: къща с двор отпреде и (всички къщи наоколо бяха на един-два етажа, с дворове), дете, на видима възраст около седем-осемгодишно, кара колелце с три колела из двора и тихо си пее някаква песничка. Трогнахме се. Поне един човек, пък бил той и дете невръстно, щеше да оцени образованието ни, начетеността ни и труда, който сме положили, за да се докараме до това дередже, да се потопи в атмосферата на Halloween, в която по-нататък да въведе и наследниците си, та да се предава тя през поколенията. Застанахме насред тясната уличка и го загледахме очаровани през дъските на оградата - като млади, неопитни върколаци, изпратени от родителите си, за да спипат първата си жертва, - това беше единственият ни, не, това беше първият ни зрител! Първото българче, което, без да си прави труда да чете разни книги, дори още преди да може да чете, ще види наяве чудото на Halloween! Извадих свещите от джоба си****, все пак, макар и частично, духът на празника трябваше да бъде уважен - като няма тикви или поне дини, свещи нали има! Извадих и кибрит***** и ги запалих с нетрепваща ръка. Нямаше никакъв вятър. Накапах парафин върху каската на колегата си и залепих отгоре и едната свещ. Другата държах в ръка. Раздалечихме се един от друг на около 4-5 метра и заръмжахме на два гласа. Така постигнахме нужния ни стереоефект, тъй щото да се лее обемен звук из цялото дворче. Увеличихме мощта на ръмженето, детето се втренчи в нас през оградата, изпищя пронизително, захвърли триколката си, хукна към вратата на къщата и се скри в нея. Както се знае, за разлика от многоетажните блокове, къщите дават възможност за своевременна реакция на наказателните отряди - една-две врати и си навън, изскачаш като кукувица от часовник, бърз и изненадващ, готов да се впуснеш в битката. Което не пропусна да направи домовладиката, тоест бащата на неуспялото да се напразнува дете...

Halloween '81 (Grand Finale******)

Не може да не му се признае - човекът беше делови. Без каквито и да е ненужни и разводняващи основната тема дискусии, той припозна в съратника ми главното действащо лице, което трябва да бъде обезвредено първо. С две-три ловки движения освободи главата му от атрибутите на властта, за да си осигури свободен достъп до бузите му и му врътна два-три, може и повече да са били, професионални шамара*******. Не бяхме в състояние да оценим техниката му в този момент, но си личеше, че си разбира от занаята. Тази опитност говореше за известни тренировки - може би връз бузите на първородния му - този, който вместо да се включи в празника, взе, че малодушно се прибра вкъщи и изкара нов център-нападател на терена. Аз, учудващо, не получих своя дял от плесници. Дали защото бях на няколко метра, дали защото докарвах по-невинен вид, дали защото гневът на отмъстителя се бе уталожил бързо, няма как да се знае. Паметта ми милостиво не ми припомня дали изобщо е имало реплики от типа на: "Друг път, ако ви видя, ще ви скъсам ушите!" Излишно е също така, след толкова години, да се питам къде изобщо ни е бил акълът, защото вече знам, че е имал почивен ден. Поехме унило към тавана. Все пак не можехме да се приберем по къщите си в този вид - родителите ни едва ли щяха да го оценят. Лицето на приятеля ми ни осветяваше обратния път - беше доста червено. Мълчахме. Вече бяхме сигурни - в отечеството ни беше още рано за такъв празник. През следващата, а и през другите последвали години, никой вече не спомена и дума за празнуване на Halloween...

* книга от 1949 г. (има и филм по нея) на шведския писател Пер Улоф Екстрьом.
** албум на Pink Floyd от 1987 г.
*** песен на Led Zeppelin от 1970 г.
**** свещите, както и самоделните факли, бяха важен и често употребяван консуматив тогава - нали все се завирахме по разни катакомби, пещери и мазета...
***** кибрит почти винаги се намираше из джобовете ни, част от многобройните му приложения са описани в сайта, пък и ако хванеш някой по-интересен бръмбар, къде ще го завреш? В кибритена кутийка, естествено. Но той, все пак, не служеше за палене на цигари - бяхме относително добри деца.
****** песен на Rush от 1976 г.
******* професионалният шамар, за разлика от аматьорския, се изпълнява от лакътя, бързо, с леко отпусната китка, за да може дланта да получи допълнително ускорение, когато изплющи върху бузата на рецепиента. Последният, при този тип шамари, няма практически никакво време за защитна реакция от типа на навеждане, отдръпване назад и пр.