Главна » Материали за Август 2008 год. |
|
|

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
В яслите имахме официална церемония, на която на всички ни бяха раздадени папки от Общината. В папките имаше няколко плика с надпис:
"Да се отвори, когато детето стане чавдарче",
"Да се отвори, когато детето постъпи в редовете на ДПО "Септемврийче"
и още един, който единствено се е запазил:
|
|
|
"Хайде, мрежата е на закачалката, пари да вземеш от баща си. Вземи два хляба Добруджа, после от магазина две бурканчета кисело мляко, две пакетчета кайма и ще ти останат стотинки за една вафла."
"Ихаа, каква вафла – лукумена или от шоколадовите?"
"От по-евтините. И да не забравиш празните бурканчета, запомни ли всичко?"
Аз съм вече на вратата. Отивам да пазарувам! Дзъъъън...звъня на Нелито да я видя дали няма да ходи и тя, двете е по весело,..хм..няма никой, сигурно са на село. Бурканчетата дрънчат в мрежата и отивам първо да чакам хляба. Хлебарницата е точно до спирката, хлебарницата всъщност е едно гише, пред него винаги има тълпа от пенсионери и голяма опашка. Мирише на топъл хляб, миризмата е толкова силна, че чувам как ми стържат червата. Нямам търпение да стигна до края, имам точно стотинки, пъхам хляба в мрежата, но веднага отчупвам крайчето, ех майка ще се сърди, но не издържам.
|
|
|
Понеже е сезона на пътешествията и летуванията една руска песничка напълно на мястото си. Тя е от филма "Завтрак на траве". Понеже знам, че "зверчето" и "другия админ" много го харесват, ще си позволя да ги поздравя 😄
[video=http://www.youtube.com/watch?v=LLmrZ-clzRQ]
|
|
|
Какво ще кажете, а? Малко остава до края на ваканцията – да побързаме!
Освен всички игри с правила, с отбори, с броилки, с песнички, с реплики, с начертани по земята или върху лист хартия кръгове, квадрати, линии, букви, цифри, знаци, освен всички онези игри, за които тук се опитвахме да се сетим, децата играехме, децата играят и днес и вечно ще играят на.... ГОЛЕМИ! Тези игри са съвсем друг вид игри, там няма писани и дори неписани правила, няма универсална схема. Тези игри са ги измислили възрастните, но нито те самите, нито децата подозират това.
Пред блока или в махалата децата разигравахме сцени от филми, от книги, имитирахме и подражавахме на любими герои. Но в същото време играехме на майки и деца, на доктори, на училище, на магазин, .... играехме дори на война! Играехме си на ГОЛЕМИ. Следвахме примера на възрастните около нас.
|
|
|
Може вашите "значки" с надпис "Образцов ученик" да са били по-различни, но ето така изглеждаше моята:
|
|
|
Ами цял живот така съм си мислела - че това е касичка, която ти дават в ДСК, за да си събираш парички в нея и по този начин да поощрят спестовността... Може би заради надписа "Спестовна каса" отпред:
|
|
|
Имахме история и тъкмо бяхме на френското Просвещение, когато другарката изпита един от съучениците ни. Естествено, предполагаше се, че той е научил гладко 1-ва точка от урока. Уви, футболното игрище се беше оказало доста по-притегателно предния ден и сега Пешо стоеше прав, безмълвен и с наведена глава.
Другарката беше в добро настроение, тъй като рано-рано сутринта беше успяла да се вреди за две щафети "Шпеков салам" и тънка розова нощница за дъщеря си. Затова реши да помогне на Пешо:
- Добре, за да не ти пиша двойка, поне ми кажи имената на някои от френските просветители!
Това беше въпрос с повишена трудност, но Пешо знаеше, че групата подсказвачи вече е на пост.
-Жан-Жак Русо..... - просъска най-близката до него съученичка.
|
|
|
По онова време беше въпрос на чест "да си имаш русначе", а още по-добре - няколко русначета. Адресите на непознати другарчета от Великата Съветска страна се разменяха като топъл хляб. Преди да получиш адрес, тайно завиждаш, защото тези, които си имат русначета, получават разни красиви опаковки от "конфетки, жвачки", станиоли и ваденки на хора с народни носии от съветските републики. При повече късмет, в писмата можеха да се открият дори... марки, разбира се с лика на товарищ Ленин или крайслера "Аврора"...
|
|
|
Вижте какво е запазила майка ми :) на батко пушката! Ех, момчетата със сигурност ще се зарадват на тази находка, аз направо изпищях като я видях. Толкова много битки и войни помни това оръжие. Както виждате добра грижа е положена за него - боядисване, декориране и пр. Този вид е двуцевка, а доколкото знам по-разпространени са едноцевките. В улеите отгоре се зареждат стрелите, обикновено от лъскави списания като "Жената днес".
|
|
|
Не открих нищо (може да е мой пропуск) за страшните персонажи и историйките с тях, които обичахме да си разправяме по тъмно. Най-ужасяваща за мен беше Черната ръка.
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
|