Не исках, не исках да пиша статия по такъв повод. Но за легендата Стефан Данаилов трябва да се пише и винаги да го помним. В последно време със страх отварях страниците с новините, защото се боях за Стефан Данаилов. Така тъжно е, че него вече го няма. Той е не просто един от символите на нашето детство. Той е един от символите на България. Откакто съм на този свят и още от времето преди да се родя, Стефан Данаилов е неделима част от българската култура. Той безспорно е един от най-големите български актьори на всички времена. И в киното, и в теаъра, и в телевизията, и в телевизионния театър, и в обществения живот с винаги достойната си и принципна позиция! Със своя талант и чар той е явление! Той е и най-известният български актьор в чужбина. Но Стефан Данаилов е и много повече. При цялата си слава и успехи, той си остана добър и земен човек, без ни най-малко да се главозамае. Аз лично съм имала шанса да се докосна до него, интервюирайки го и снимайки се с него за спомен. Той обичаше публиката си и ние, неговите почитатели, го обичахме. За студентите си е бил като баща. Освен това е помагал на толкова хора, дори на такива, които са били несправедливи с него. Днес един негов студент каза, че Стефан Данаилов е бил райски добър. Красив, талантлив, чаровен, добър! И даряващ любов. Както пее и Пол Маккартни: "Любовта, кято получаваш, е равна на любовта, която даваш." Стефан Данаилов наистина даде толкова много любов и затова я получаваше и обратно. И споменът за него винаги ще живее в сърцата на българите. Поклон, Ламбо, и лек път.