Хайде сега нещо хубаво и смешно по детски!

Преди много, много години, когато нямаше толкова много телевизии, видеомании и електронни игри, се забавлявахме като си разказвахме смешки. Имаше даже някаква надпревара – кой ще научи, запомни, разкаже повече от другите. И ето, че съм се изхитрил и съм взел да си изрязвам от разни детски вестничета и списания смешки за «съревнования». Тетрадката е някъде от 1980-1984. Мисля, че мнозина от моето поколение ще се зарадват на откритието ѝ сред стари книги и архиви също толкова, колкото се зарадвах и аз. Затова я направих «електронна». Заповядайте! И си представяйте, че сме седнали заедно на пейката под жумикащата улична лампа, или край лагерен огън в планината, или дори някъде край морето и вместо да разцъкваме съобщения с изкривени почти под прав ъгъл към умните си екранчета вратове, ние сме в кръг, гледаме този, който е наред да разказва, и с нетърпение чакаме своя ред!

Тетрадката е вграден pdf, може да се разгръща (55 страници със смешки!)

Отворете оттук: http://petkohinov.com/archives/2620

Здравейте, отдавна не съм се включвал, но имаше разни причини от обективен характер. Извинявам се, че съм пропуснал да отговоря на много от вашите запитвания за детските програми на БНТ. Тъй като никъде другаде не съм работил освен в БНТ и то 45 години от 1972г. Имам много спомени, които пиша в момента в книга с работно заглавие " Моята телевизионна приказка". В нея споделям целия си път в детската редакция на БНТ. 

А сега един кратък спомен за първия учебен ден. Случката беше през 1986 година. Обикновено през април по време на Седмицата на детската книга и на 15 септември по случай първия учебен ден, всички работещи в детската редакция се разпределяха в лъчове из страната и гостувахме по няколко дни в разни градове и села. На 15 септември аз се бях паднал в групата за Казанлък, Калофер, Карлово и околни села. Бяхме колеги от редакция "Простори", /подразделение на голямата детска/,която произвеждаше вече Измислици премислици, Телефеерия, Милион и едно желания, Седем дни за вас деца. С нас пътуваха Влади Люцканов, Слава Рачева /Педя Човек/ и други актьори от кукления театър. Ставаха чудесни празници. Децата бяха в еуфория, искаха да докоснат Влади и актьорите, играеха с тях и куклите, които носехме. Никога не съм виждал толкова цветя. Имахме усещането, че бяха обрани всички градини в района. В Крън тъкмо започна срещата и в тишината на залата едно дете извика. "Може ли да дойда да ви пипна, защото у нас всички казват, че сте само в телевизора." Поканихме го и то така мило се гушна във всички, че и до момента се просълзявам при този спомен. Тогава може би получих най-красивото и скъпо цвете в живота си - една бяла хризатемка с пречупено стебло...

Е засега толкова. Бате ви Румен. 

 Честит 15 септември, скъпи настоящи, бивши и бъдещи ученици! Ето една хубава книжка от мен по случай първия учебен ден.

bratq-grimm-barabanhik.djvu [409.19 Kb] (сваляния: 176)

И до ден днешен много се вълнувам на 15 септември - първия учебен ден. Минавайки покрай някое училище и чувайки думите от песента ''Детство мое реално и вълшебно...'' в душата ми нахлуват толкова много спомени.

За мен 15 септември винаги е бил специален ден. От една страна, защото баща ми беше учител, и от друга страна, защото родителите ми възпитаха в мен да ценя образованието и стремежа към знания. Подготовката течеше усилено преди заветния ден. Униформите. Букетите. Тетрадките. Пособията.

Ризката ми трепти от белота, изгладена от грижливите ръце на мама.Черната ми плисирана пола e три пръста над коляното. Вече съм голяма и нося тънък чорапогащник. Обувките малко ме стягат, защото са новички. Утрото е хладно, мирише на есен и хризантеми. В сърцето ми е празнично. 

В двора на училището се е събрало множество деца, учители, родители. Весела глъч, суматоха. Най-развълнувани са първокласниците, трогателни в своите официални дрехи, стиснали пъстри букети в малките си ръчици...Някои гледат доста уплашено, непознавайки този нов свят на знания и умения, други тръпнат в радостно очакване. Очичките блестят, крачетата потропват нетърпеливо... Големите ученици също се вълнуват, пораснали са, изпълнени са с емоции от летните си преживявания, срещат отново съучениците и учителите си след ваканцията. Класните ръководители получават букети, които засвидетелстват обич и признателност. Приветственото слово на директора на училището: "Уважаеми  колеги, ученици и родители! За мен е чест и привилегия да Ви поздравя с първия учебен ден. Eнергията на всеки учител е насочена към разгръщане на способностите на всеки ученик, провокиране към откривателство и опознаване на света...Скъпи ученици, пожелавам Ви да сте съзнателни, дисциплинирани, отговорни и прилежни, за да постигнете пълноценна себеизява и осъзнат успех. Пазете традициите на нашето училище, умножавайте успехите му, почитайте всеотдайността на своите преподаватели. На добър час!" Звънчето. Ритуалът с посрещането на първокласниците - с питка, мед и здравец. Нови учебници. Нови учители. Пристъпваме прага на училището. Предстоят сложни, но и много интересни уроци.Предстои труд, упоритост и вяра. Смях, сълзи и устрем. За да се научим да ценим истински важните неща и да бъдем достойни хора.