Един разказ по спомени за моят малък град.

Миналата година затвори Виенският салон в София. Пандемията не подмина и това вълшебно за мен място и завинаги заличи магията на първия учебен ден, която изживявах с всяко влизане дори 30 години по-късно..

"Вашият квартал, или един друг, подобен на вашия..." Така започва прекрасният български филм "Един снимачен ден", заснет преди повечето от нас изобщо да са били родени. Действието там се развива около кино "Изток". Това беше и моето квартално кино. Сега, докато са чудесните Великденски празници, съм в София и имах път именно към стария си квартал. Изпълних се с много мили спомени, които реших да споделя с вас, приятели. Минах покрай детската ми градина и се пренесох в първата половина на 80-те години. Тогава ходех на детска градина с огромно неудоволствие заради яденето (както вече нееднократно съм коментирала)...

Две снимки от едно място - Двореца с интервал във времето 38 години. През обектива на СМЕНА-та и дигиталното SONY. В миналото и наши дни. Когато шествията по жълтите павета се наричаха манифестации и бяха задължителни, организирани и под строй! И когато се наричат протести и са спонтанни и масови, приличащи по скоро на купон.

Куньети - с това име беше и е известен паметника на Асеневци във Велико Търново. Бях в 5 клас, когато в Търново започнаха мащабни подготовки по случай честването на 800 години от въстанието на Асеневци. Бяха направени паметници, музеи, "Звук и светлина".

Паметникът на Асеневци се намира на много интересно място - Боруна. Това е тясно и високо парче земя, което е обградено почти отвсякъде от Янтра.

Продължение на статията "Стената на приказките" от 5 декември 2008. Около година след тази статия, през октомври 2009, Стената бе съборена. На първи юни 2011 бе открита новата Стена - която разбира се няма нищо общо със старата., но... по-добре разгледайте снимките. Нашето семейство определено я харесва. Повод да покажа тези снимки тук е въпросът на Дани /коментар №35 към предишната статия/.

СПОРЕД ГЕОГРАФСКИТЕ СПРАВОЧНИЦИ КОНСТАНТИН Е СЕЛО В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ. НАМИРА СЕ В ОБЩИНА ЕЛЕНА , ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, НА ГЛАВНИЯ ПЪТ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО КЪМ СЛИВЕН, НА 18 КИЛОМЕТРА ОТ ЕЛЕНА...

КАКВО Е ЗА МЕН...НАДЯВАМ СЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩАТА СТАТИЯ...

ЗАБЕЛЕЖКА...ЗАГЛАВИЕТО НА СТАТИЯТА Е НАЧАЛОТО НА ХИМНА НА МОЕТО УЧИЛИЩЕ...МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ Е ХИМН И НА КОНСТАНТИН...МОЕТО РОДНО СЕЛО...МУЗИКАТА Е НА КОМПОЗИТОРА БОРИС ИБРИШИМОВ, А ТЕКСТЪТ - НА ДЪЛГОГОДИШНИЯ ДИРЕКТОР НА УЧИЛИЩЕТО ДОНКА КЪДРЕВА...

"СВИДНО КЪТЧЕ КРАЙ БАЛКАНА

ДАР ОТ ОНЯ ГЕНЕРАЛ,

КОЙТО ТУК ВЪВ УТРИН РАННА

ПРЪВ ПОБЕДЕН ФЛАГ РАЗВЯЛ

КОНСТАНТИН, ТИ ОТ ДЕДИТЕ

НАПОЕН СИ С КРЪВ И ПОТ

НА РУСИЯ ОТ ОРЛИТЕ И ОТ НАШИЯ НАРОД..."

Здравейте, другарчета!

Една кратка статия от мен или по-скоро "преразказ по преживяно" от днес сутринта. Днес едно дете в мен се пробуди, и яхнало вълната на спомените се отнесе нанякъде, напук на грижите, задълженията и тревогите... За първи път от много вереме насам се почувствах някак "като удома си",напук на служебните и домашни ангажименти, които са ме затрупали напоследък. С времето бях забравил какво е да се радва човек на дребните неща и да води простичък живот. Днес един спомен за едно момче от миналото ми върна, макар и за кратко, тези загубени дарове. Приятно четене.

Къщите. Къщите бяха подредени в карета, улиците им бяха граници, хората от твоето каре бяха по-близки, а тия от по-далечните пак бяха съседи, но някак си по-различни. Повечето живееха в къщи, малко съученици обитаваха апартаменти в блокове, някои от тях идваха от някакви квартали познати само по име, квартали, в които човек обикновено попадаше рядко, за да отиде на гости на такъв съученик, например. Къщите имаха дворове, дворовете бяха пълни с дървета и цветя и когато човек минаваше по улицата, можеше и да не види, че всъщност на двора има маса и хората седят на нея и вечерят или просто тихо си приказват. Оградата и дърветата скриваха какво става вътре. Къщите бяха стари - строени някъде през 20-те и 30-те години, с овехтели орнаменти, с паднала тук-таме мазилка, с поизкривени черчевета, покрити с напукана боя...

Дали защото е това време на годината, но напоследък виждам някак по-ясно и малко на забавен кадър. Дървета, стари огради, стари усмивки от опърпани некролози. В такива дни си мисля, ако само успея да уловя връзката, без бутафорни сълзи и патос, без кофите за боклук, в които цял преход ровят пенсионери. Догодина Пулицър, после имение с дракони като на Стивън Кинг...