Смерть побеждающий вечный закон,
Это — любовь моя,
Это — любовь моя,
Это — любовь моя...

Приятно гледане 🙂

Тази история ми се случи преди няколко години.

Има неща, които са вътре в нас и ни отделят от света на детството. Те не са следствие на физиологични промени или натрупан житейски опит. Те са по-скоро промяна на мисленето. Децата в редица случаи не разсъждават като нас. Нямам предвид тяхната наивност, всички тези “детинщини" , които са характерни за детската им възраст. Ценното в детския начин на мислене е простичкото, без извъртания отношение към нещата около тях. Ето като в тази история

Приятел

В родния ми град има Дом за сираци (ДДЛРГ). Тогавашната директорка на Дома ми е съученичка и често по нейна молба правехме с няколко приятели малки услуги на Дома, когато имаше нужда от това. Покрай тия посещения станах познат с децата (...)

Мили другарчета, представям ви сценария за петдесет и втора серия на Нашия Детски Сериен Игрален Филм "Безкрайно детство".

Приятно четене!

Шоколадовите опаковки на моето детство.

Такива оръдия си правехме от медни тръбички. От едната страна се запушва, прави се малък прорез в основата, пълни се настърган „ФОСФОР" от кибритени клечки и се пали от прореза и ЗАЛП ...

Не зная дали сте играли на копче? Трябва ви голямо копче и здрав конец. Навива се и като се дъдпа равномерно се върти страшно бързо.

Такива медальони си правехме от плексиглас.

Картинката се лепи за плексигласа с C200, което като изсъхне става прозрачно. После се залепят двете части една за друга, изрязва се грубо формата с КОНЕЦ, следва безкрайно оформяне със шкурка и още по безкрайно шлайфане с вълнен парцал и паста за зъби. Разбира се, това занимание се доразвиваше до съвършенство в казармата, поради наличието на огромни количества свободно време по разните наряди и караули...

СЪБИРАМ ТЕЗИ СНИМКИ ОТ МНОГО ВРЕМЕ...С ИДЕЯТА ДА БЪДАТ ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ КЪМ СТАТИИ...ПОНЕЖЕЗАЩОТООБАЧЕ СТАТИИИ НА ХОРИЗОНТА НЕ СЕ ВИЖДАТ И БЕЗВЕТРИЕТО ГОЛЯМО, РЕШИХ ДА ПУСНА ТАЗИ ГАЛЕРИЯ В РУБРИКАТА ГАЛЕРИЯ...

Днес според "НД" календара е рожденият ден на леля Астрид! Заповядайте да го отпразнуваме, пътувайки със спалния балон на Пипи 😄

И после да си попеем с Емил от Льонеберия

!!! Не гледайте втория трейлър в офиса - началникът Ви може да не е доволен, че се превивате от смях през работно време.

Лельо Астрид, благодарим за хубавите книжки

Когато си на шест години, за теб щастието е това: ще порасна, ще си имам домашно куче (котенце, рибки в аквариум), ще си ям колкото искам шоколад, без да питам никого и ще ходя на училище с най-готината раница.
Когато си на десет години, си мечтаеш: ще порасна и ще си имам велосипед (кукла Барби), какъвто си има Митко (Петя).
Когато си на петнадесет, си правиш планове: ще порасна (още малко остава), ще уча престижна специалност в университета, за да имам после добре платена работа и тогава ще си купя най-якия комп и ще нося маркови дрехи.
Когато си на 22, ти вече работиш – за някаква мизерна заплата като „начинаещ специалист" и си мислиш: по-скоро трябва да си намеря нещо по-достойно за мен. Ако си момиче – трябва да се омъжиш за човек, който ще обезпечи светлото ти бъдеще и това на децата ти и родителите ти. А пък ти ще напредваш в „професионалната кариера". Ако си момче, трябва да работиш здраво, за да събереш пари за кола, но да има и за тенис-кортовете в неделя, за кино, за уикенд на планина... А после, като си стъпиш на крака, ще мислиш и за женитба.
Един ден ти и Митко, и Петя ще сте на 35. И може би някой от вас ще ходи два пъти в годината на курорт, ще си има кола, вила, частно училище за разглезените си деца (...)