Скъпи приятели, тъкмо прочетох, че е починал Димитър Петров. Толкова, толкова жалко. Много ми стана мъчно. Бог да го прости! Той е един от най-ярките символи на Нашето детство и на детството на малко по-големите от нас! Той е един от двамата най-добри режисьори на детско кино, заедно с Иванка Гръбчева. И С деца на море, и Таралежите се раждат без бодли, И куче в чекмедже, и Васко да Гама от село Рупча. Той е велик и винаги ще остане с прекрасните си филми!

Винаги е забавно и интерсно да чуеш някоя "твоя" детска песен в съвременно изпълнение... Според описанието това са деца от с. Мирково (което се се намира в Златишко-Пирдопска котловина, под в. Баба и което явно съм посещавал, щото от него се стига до хижа "Чавдар", за която си имам няколко истории, ама хич не помня селото). Записът е от 2011 г.

Днес ще ви разкажа за парфюмните аромати на нашето време. Първата ми среща с прекрасен за мен аромат беше един дезодорант Импулс. Розово метално флаконче, изрисувано с пеперуди. И не, не беше мой, а на мама. Преди да изляза за училище, тайничко се пръсках с него в коридора. Струваше ми се божествен. Беше флорален и много траен. На един рожден ден на мама й бяха подарили дезодорант Ребел в червен флакон - толкова хубав, че и до днес търся подобен аромат, но никъде не намирам. Женствен, топъл, омайващ и шлейфов. Помня и дезодоранта Джулия - черен, отпред с нарисувана ябълкова разцъфнала клонка. Първоначално започваше остро, но после утихваше и ставаше нежен, жасминов, свеж и изтънчен. Миришеше на пролет. Имаше и дезодоранти ''Жасмин", ''Дива река", ''Бриз", ''Зелена ябълка", които не харесвах - бяха много спиртни и задушаващи. На тоалетката на баба стояха няколко малки, грапави стъклени шишенца, вероятно съветски парфюмчета, които имаха термоядрен мирис. Много, много силен и тежък мирис. Баща ми ползваше легендарния ''Тройной одеколон", получил името си от трите съставки - лимон, нерол и бергамот, ''Барбон" с натрапчив ментов аромат и ''Корсар''.

Нали съм творческа личност и естет - отнякъде ми беше попаднало едно тумбесто и красиво синьо шише от мастило, в което пресипах някакъв парфюм, за да го подаря на майка ми по повод Осми март.

Спомням си, че даже правих опити да създам собствен парфюм - накиснати и намачкани във вода розови листенца...

Много обичах да си купувам сапуни с различни аромати. Поне бяха евтини и достъпни.Харесвах ''Флора" - луксозен тоалетен сапун.

Срещата ми с малките парфюмчета BIC ме беляза за цял живот и ме направи заклет парфюман. После някъде помирисах едно зелено шише с цитрусово ухание, мисля, че е било на Ланком...Появи се и разкоша Мазуми - нещо толкова приказно и запомнящо се като аромат. Така започна любовта ми към парфюмите. 

Избрани приказки отъ Хиляда и една нощь. Илюстровано издание. Златна библиотека №47 под редакцията на Йо Данаиловъ. Печатница „Пиринъ“ — София [1944], 96 стр.
  
Съдържание:
    Шехерезада — стр. 3
    Как кърпачът Маруф станал цар — стр. 9
    Малкият съдия — стр. 19
    Вълшебният кон — стр. 32
    Четиримата осъдени на смърт — стр. 47
    Хасан въжарят — стр. 55
    Рибарят и духът — стр. 67
    Соколът на царя — стр. 79
    Чудотворното кандило на Аладин — стр. 83

Моля, помогнете да намерим последните две страници от книгата (стр. 95 и стр. 96) с края на последната приказка за Аладин!

prikazki_ot_1001_nosht.djvu [673.25 Kb] (сваляния: 266)