Може би е този на третата поред снимка ТУК.

🍵

Не е този, имаше твърде елегантен дизайн на кутията. Мисля, че е бил корекомски, но не знам кой точно. 🤔 🙄 

П. Г. Удхаус "Галахад в Бландингс" (1965)

🍾

Тогава може да е бил ТОЗИ Lipton's Earl Grey "with zesty Italian bergamot oil". Такъв по-особен вкус не се харесва от всеки. Макар че тогавашната опаковка сигурно е била по-различна.

🍵

Не е и този. Невероятно е какви глупости пазят хората като артефакти от миналото, но никой не се е сетил да запази една простичка, но красива кутийка от чай. 🙄 Тя затова ми и беше направила такова впечатление и я помня, беше наистина много хубава във време, когато графичното оформление у нас на разни продукти беше ужас и доста грозно.

Franga, понеже спомена П.Г. Уудхаус, та да попитам и теб, и другите другарчета, харесвате ли Джийвс и Уустър? Освен книгите, имаше и сериал, много забавен.

Сериалът (1990-1993) с Хю Лори и Стивън Фрай е много добър (английски е, все пак), но за мое съжаление, сценаристите му са забъркали в него миш-маш от различните новели за Джийвс и Уустър на П. Г. Удхаус. Така че предпочитам книгите.

🚬

Така е, книгите са си книги. Но и Хю Лори и Стивън Фрай са много убедителни.

Те и ТУК са много убедителни. Препоръчвам.

📽️

О, гледала съм го. Аз съм голям кино фен, т.е. фен на доброто кино. Коментирали сме тук много за златните бг филми и как в ежедневието цитираме реплики от тях. Има и чудесни руски комедии, но специално за отбелязване, според мен, са италианското и английското кино. Те и досега остават на високо ниво. Моят най-любим сериал е Войната на Фойл (Foyle's war). Горещо го препоръчвам на всички другарчета. Той е не просто интересно криминале. Инспектор Фойл е любимият ми образ в киното: умен, безкрайно честен, чувствителен и, както бях чела някъде, като морален компас. Целият филм сякаш е вик срещу изгубването на ценностите (нормалните християнски, човешки ценности), които са ни така необходими днес. И освен това, бидейки с автор Антъни Хоровиц, е загадъчен в стил Агата Кристи. Макар и не от детството ни, силно го препоръчвам.

Преди някоя и друга година изгледах всички серии за инспектор Фойл. Не е зле да се гледа пак.

Към тях добавям и френското кино между 1950-та и 1985-та година, както и многото италианско-френски филми от същото време.

🎞️

Да, френското кино от по-ранния период. Съвременните френски филми са твърде странни за моя вкус. За разлика от италианските, които много харесвам. То може би е свързано и с разликите между италианския и френския манталитет. Харесвам Италия, с нейните традиционни ценности. Както вече май писах, затова и откриването на Олимпиадата в Италия тази година толкова много ми хареса, за разлика от френската безвкусица от 2024. Но старите френски филми наистина са много добри, Franga, съгласна съм с теб. Значи и ти си гледал Фойл. Браво! Уви, много малко хора го знаят този прекрасен филм. Ние си го гледаме периодически.

Разликите между италианския и френския манталитет могат да бъдат видяни още в италианско-френския филм "Parigi e sempre Parigi" от 1951 г.

🎞️

Благодаря за информацията. Не съм го гледала, ще го потърся. А един от най-любимите ми италиански филми е "Mediterraneo". Той е получил Оскар за чуждестранен филм през 1991 г. (Но качествата му не са заради Оскара, защото има много хубави филми без Оскар и много "боклуци" с Оскар). Прекрасен, типично италиански филм: и сериозен, и смешен и с много топлота, а и с много добро чувство към православието (става дума за група италиански войници, "забравени" през Втората световна война на гръцки остров). Невероятен филм!

Благодаря, kitten, "Mediterraneo" вече иде по жицата.

ТУК се намира "Parigi e sempre Parigi" (1951). Трябва да се превключи звуковия канал, по подразбиране е руски (каквито са и субтитрите - .srt файла), италианската реч е в отделен .ac3 файл, който е в папката. Сиреч, подръпват се и трите файла, а после се казва на плейъра какво да включи като звук и субтитри.

🎞️

Много ти благодаря, Franga. Най-старият италиански филм, който съм гледала, е Крадците на велосипеди на Виторио де Сика. А, и Голямата война, с Алберто Сорди и Виторио Гасман. Ето че сега и още един мога да видя. А Mediterraneo наистина си струва.