Колкото деца - толкова попари 😄
Попара с гореща вода, сирене, масло и хляб си правеше тати. Ние със сестра ми май по не я тачехме, даже и когато сме я яли, май не е било с голямо удоволствие, въпреки че не си спомням чак да не ми е харесвала... Стори ми се много вкусно, когато я опитах с чай - една съученичка пък така си я правеше.

А за нас със сестра ми любима "попара" си беше кисело мляко с надробен сух хляб , ама без никаква захар, да си е  киселко, и колкото се може повече корички и краищнци (ако така се пише :)))  - те вътре омекват. Това сме яли винаги и по всяко време! Мисля, че вече съм разказвала и сигурно се повтарям, но това ни беше и за обяд, и за вечеря...  Ако друго не ядем - това е сигурно :)) Като се върнех от училише, колкото и манджи да има сготвени, правех си или филийка с олио сол и червен пипер, или попара от кисело мляко и хляб. (Въпреки, че в случая съвсем нищо не се попарва :))) При нас м със сестра ми наистина си важи това, че сме отгледани с кисело мляко :)) И шишето с биберона е било пълно с разбито кисело мляко, и овчето кисело мляко на баба, запечатано в малките бурканчета от лютеница...
Та това е за мен попарата! Ядях я с такова удоволствие! И до днес така!  И когато понякога си мислех за децата по света, които гладуват, представях си как ще им направя много попара от кисело мляко и сух хляб  - толкова обикновена, а страшно вкусно! И те ще са много щастливи :))
Другата "наша" попара беше горещо прясно мляко с хляб, но не със захар, а със сол. И най вкусно беше отново с гъстото, домашно, овче мляко на баба ... Сега понякога пък лятото си правя такава студена попара -  изстудено прясно мляко със сол и хляб :)))

  Ха - кой каза, че попарата е БГ-изобретение 🙄 - сетих се, че в една стара книга за френска кулинария имаше рецепта за "МОРЯШКИ СУХАР" - хляб, който се меси със силен месо-костен-зарзаватен бульон, после се изсушава на добре познатите залци и при нужда се залива с вряла водица 😏

  И друго се замислих - имаше някакъв номер като си дробиш залчетата в киселото мляко със захар, какво се правеше, за да не се стопява захарта, а да ти хруска като си гребеш после

  Дробените манджички минават ли за попара 🤪 - "дробено, Бащице!" 😄