автор Деян Енев

(Тази статия е само цитат от портал "Култура', където е публикувана. Връзката е в края на цитата -бел.ред.)

Деян Енев няма нужда от представяне за четящите хора в България. Това разказче е толкова "нашедетско", че направо завиждам, че не съм го написал аз. Благородно завиждам, разбира се.

„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него"

Мъдрост на племето Дакота

“Всички деца по света играят на индианци"
Фритьоф Шуон

Формален повод за този текст е отминалата преди няколко дни дата 30 март, когато се навършиха 101 години от смъртта на писателя Карл Май.

Но това е само формалният повод.

Защото все по-често си мисля за индианците.

Или, както ги наричат сега – коренните жители на Северна Америка.

За добро или за лошо, моето поколение дължи много на индианците.

Ние бяхме възпитани от индианците.

(...)

Искам да ви върна във времето с няколко опаковки и етикети. Като за начало Честит 24 май на всички и хайде на замразеното пиле:

Сега да се върнем към опаковачните хартиени пликове за сувенири и т.н...

По случай светлия празник - 24 май искам да поздравя всички другарчета с малко от моите детски рисунки.

"— Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?

Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.

Огнянов му помогна:

— Нашето А, Б, Райно, кой го написа?

Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.

— Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий — извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.

— Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица — избърбори поп Ставри трогнат."

Иван Вазов , "Под игото", гл. "Радини вълнения"

Имах приятелка - рускиня, живееше в България, тя ме "запали" по играта с хартиени кукли, нейната сестра дори ни ги рисуваше, заедно с техните дрехи за преобличане.

Запазила съм няколко "купешки", рисуваните ги изгубих. Тези са ми подарък от моята приятелка когато ходи при баба си в СССР:

...

Искам да ви покажа любимата си печка, скъсах се да рева за нея, но мама не ми я купи, защото...струваше цели 5 лв.. Купи ми я баба ми, чието име нося, до днес съм и благодарна за тази печка и още си я пазя!

...

...

Тези бяха любимите ми бисквити! Кой ги помни? Извинявам се за лошото състояние на кутията, снимах я в една стара къща, където отдавна няма никой и всичко се руши, видно от кутията, стояла в кутията на един стар часовник, незнайно защо е в този вид. Все пак реших да я споделя.Надявам се, че събудих спомени!

Другото, което много обичах бяха бонбони "Ехо", бяха като Лакта, само че бели на цвят,ако зърна пак кутията им, ще бъда много щастлива. Всъщност някой помни ли ги?

Като добавка към статията за" Мелодия на годината" няколко снимки на нашите любими изпълнители, някои с автографи лично от тях, дадени преди много години: