автор Деян Енев

(Тази статия е само цитат от оригиналната статия в портал "Култура", където е публикувана. Връзката е в края на цитата- бел.ред.)

Деян Енев няма нужда от представяне за четящите хора в България. Това разказче е толкова "нашедетско", че направо завиждам, че не съм го написал аз. Благородно завиждам, разбира се.

„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него"
Мъдрост на племето Дакота

“Всички деца по света играят на индианци"
Фритьоф Шуон

Формален повод за този текст е отминалата преди няколко дни дата 30 март, когато се навършиха 101 години от смъртта на писателя Карл Май.

Но това е само формалният повод.

Защото все по-често си мисля за индианците.

Или, както ги наричат сега – коренните жители на Северна Америка.

За добро или за лошо, моето поколение дължи много на индианците.

Ние бяхме възпитани от индианците.

Майн Рид, Карл Май и Лизелоте Велскопф-Хенрих с нейната трилогия "Синовете на Великата мечка» бяха нашите учители.

На Карл Май нямаше нови преводи, но и старите неугледни книжки, издадени преди Девети, вършеха работа. Аз например намерих един кашон с такива книжки в килера на дядо ми в Русе и всичките си ги домъкнах в София.

Ние просто отраснахме с индианците. Чувствахме се от една кръвна група с тях. Нашите герои бяха те. И аз продължавам да изпитвам гордост от този факт.

Кино "Красно село» беше специализирано за индиански филми.

Тогава, в ония години, бихме платили с една лятна ваканция, за да се сдобием с кожено яке с ресни. Но кожено яке с ресни не можеше да се намери никъде.

Сега на мястото на кино "Красно село» се помещава магазин за дрехи втора ръка. Там срещу някоя и друга десетачка спокойно можеш да си намериш кожено яке с ресни.

Куриозите на времето са поучително нещо.

Отдавна не съм препрочитал индианските си книги. Може би изпитвам и известен страх от една такава "машина на времето». Да не би изведнъж да се окажа в магазин за дрехи втора ръка. С онази неизкоренима миризма на чужд живот.

Все пак, мисля, че няма такава опасност.

Защото – слушайте какво научи моето поколение от индианците (...)

(цялата статия - в "Портал КУЛТУРА")