Ех... Чета и не мога да се спра. Петнадесета статия подред прочитам и не мога да спра... А това дори не е моето време... А как тъгувам... Седя, късно през нощта, отпуснал се на стола в офиса, четейки и сълзите сами напират от очите ми, преливат и се стичат по лицето ми, неволно, без да ги искам, ей така от тъга. Носталгия... А съм само на двадесет и две... Не мога да кажа че не знам нищо за това, какво е било, но съжалявам страшно много, че не съм могъл да усетя всичко това, което вие сте изпитали, че нямам спомените, които вие имате. Съжалявам, но и в същото време се чувствам щастливец! Защото имам поне малко (наистина малко, но това пък ми помага да ги ценя) спомени. Спомням си сладкарниците, павилиона за сладолед на центъра, магазина за трикотаж и конфекция, специфичната миризма на платовете вътре. Спомням си фурора, който настъпваше, когато докарваха двата вида плат. Спомням си (може би съм бил на 3 - 4 години) Нова Година и дядо ми, който влиза с две връзки банани... Спомням си Гена, Чебурашка. Помня малките зелени, като грахчета, бонбони. Спомням си шоколадите Кума Лиса. Помня играчките от "Корекомските яйца" - други бяха, не като сега... Нямаше я комерсията... Или може би не до такава степен. Скоро ходих в Попово, във фабриката за олио и там видях рекламен плакат на олио "Роса" отпреди... 40 години, мисля. Спомням си... Май не са толкова малко нещата... И така ще е до утре... Ще се събудя, ще стана, ще изляза, пак бързайки... И първото нещо, което ще видя, ще са групата десетокласници с цигара в уста и богата на псувни лексика (защото друга им липсва). Ще видя хора без морални ценности, деца на прогреса, на комерсията... Боже, и аз ли съм един от тях? Как може някой да седне и да изгледа осем сезона "Женени с деца", а да не е прочел "Капитан Немо", "Робинзон Крузо", "Карлсон, който живее на покрива", "Пипи дългото чорапче"? Възхищавам ви се! Поклон пред делото на страничката ви! Искрено ви завиждам за времето, в което сте живели. Знам, че не е било перфектно! Но не мисля, че някой някога е мечтал за тази, съвременната, настоящата България. За това общество без ценности, без въображение, за тази потребителска нация. И да - храните не са същите. Вкусовете не са същите! НИЩО НЕ Е СЪЩОТО! И не мисля, че това е заради ЕС или заради това, че хората се променят. По скоро ние така сме избрали... Ние - моето поколение... Искрено благодаря на всички ви!