|
Едно време дрехите не си ги купувахме готови от магазина, а ни ги шиеха шивачки. Имам някакви бледи спомени за магазини, в които имаше и готови дрехи (конфекция се казваше - не знам дали този термин е още в употреба), но те бяха някакви ужасни - по-скоро нещо като работни дрехи, и общо взето всеки ходеше на шивач. Значи, купуваш си плат от магазина, избираш си модел - имаше разни модни списания - спомням си "Лада", "Жената днес", или просто описваш на шивача какво искаш, той ти взема мярка - талия, ханш, дължина на ръкава, нали... после първа проба, втора проба, и - voila, нова рокля! Пробите бяха ужасно отегчително нещо - стоиш прав, без да мърдаш, а шивачката набожда разни карфици тук и там по теб, отбелязва нещо с креда по плата... аз открай време не мога да стоя дълго права и редовно ми прилошаваше.
То в училище и нямаше много-много какви дрехи да си шиеш - беше задължително да ходим с черни престилки или с черни/тъмно сини поли (обикновено плисирани) и бели блузи, така че нямаше място за много фантазии. И така - докато завършим гимназия... Помня, черните престилки бяха два вида - брилянтени (от лъскав плат) и сатенени (не-лъскави) - брилянтните бяха по-скъпи и по-престижни. В първи клас бях една от много малкото момичета, което тръгна на училище със сатенена престилка. Беше ми обяснено, че брилянтната престилка трябва да се заслужи и ако се уча добре, за следващата година ще ми купят. Сигурно са ми купили... ама не помня...
Чорапогащи нямаше. През студеното време ходехме с дълги чорапи, които закопчавахме с жартиери. За децата това бяха едни дебели бежови рипсени чорапи, а големита "каки" носеха найлонови чорапи с ръб отзад.
Шиеше се всичко, включително сутиените - имаше си шивашки ателиета специално за сутиени... А жените носеха и комбинезони. То и сега май има комбинезони, но по-скоро като екзотичен луксозен артикул (както и жартиерите), а тогава носеха всички - имаше памучни и найлонови, като найлоновите бяха много по-престижни. То и ризи найлонови имаше по едно време. Сега само като си помисля и почвам да се наелектризирам, но тогаз си бяха модерни и престижни...
Помня, когато се появиха шушляците - бях в прогимназията, значи втората половина на шейсетте - едни такива съвсем прости, дълги, като шлифери, от тъмно-син шушлеков плат, без подплата, днес бих казала по-скоро дъждобрани, но тогава изглеждаха като върха на лукса. В България те не се продаваха, на някои им ги носеха от чужбина и бяха ужасно привлекателни. И до днес си спомням една съученичка от прогимназията, която имаше шушлек и всички и завиждахме... Подобно беше положението с джапанките - в някакъв момент се появиха отнякъде и станаха ужасно модерни, и всички искахме да имаме джапанки, но в България те не се продаваха... На някакви щастливци им ги носеха отнякъде, а ние само завиждахме... Имаше услуга "вулканизация на джапанки" - каишките отпред лесно се късаха, но това в никакъв случай не беше повод да се изхвърлят скъпоценните джапанки - носеха се на вулканизатор, многократно 😄 .
Освен шити, носехме и плетени дрехи. Майка ми плетеше разни блузки и жилетки, че и шапки. Помня, имаше по едно време мода плетените дрехи да се "кардират" - след изплитането, преждата се раздърпваше по някакъв начин (с някаква машина), така че дрехата ставаше по-мъхеста. А, имаше и ангорска прежда - от ангорски зайци - бяла, много мекичка и мъхеста. Помня, имах една такава бяла мекичка шапка - с формата на динена кора, завързваше се отдолу, под брадичката - такива се носеха тогава. Последната плетена дреха от майка, която си спомням - вече много по-късно - беше една жилетка - бежова, дълга, с кафяви орнаменти и кафява яка - много я харесвах и много дълго я носих...
|
