"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Тук искам да добавя нещо като продължение към статията на freja, както обещах в коментара си там. Съжалявам, че не мога да сканирам, тъй като не ми работи съответното устройство.
Намерих тази интересна колекция при пролетно почистване на мазето и по-голямата част беше в много лошо състояние. Запазих няколко книжки, защото са спомен от моето детство и ми напомниха времето, когато в училище ни караха да пеем песни с подобни текстове, които сега може би ще ви изглеждат най-малкото странни, да не кажа смешни... но съм убедена, че авторите на песните нямат никаква вина за това, защото тогава правилата бяха такива и ако искаха техен стих или песен да бъдат издадени и вписани в учебници или сборници, то текстовете задължително трябваше да бъдат политически ангажирани. Спомням си как баща ми (беше един от авторите на песни) се ядосваше по този повод, че е принуден да избере текст за музиката си, който никак не го вдъхновява.
Моля да ме извините за некачествените изображения, но това успях да направя с фотоапарат.
Не помня колко малка съм била, но очевидно е било във възрастта на детските заблуди. Хапвах си сливи и без да искам глътнах костилка. Много внимавах това да не се случи, но някак се приплъзна и хоп... глътнах я. Какъв ужас! Цялата съм пребледняла и аха да припадна. Майка ми, притеснена ме раздрусва: - Какво ти е бе, дете... задави ли се? А аз хълцам, обляна в сълзи: - Сега ще ми порасте в корема и клоните ще излезнат през носа и устата! Искренно съм вярвала, че текста на песничката е самата истина:
Не знам за вас, но аз като дете 7-11 годишен гледах запалено в неделя сутрин по телевизията италианското предаване Златната монета. Излъчваше се от Болоня и бе вероятно на запис. Предаването бе музикален конкурс за деца в международен мащаб, но предимно бяха участници от Италия. Водеше го един симпатичен чичко, който бе много забавен, като негов партньор при въвеждането на децата преди изпълнението им, бе една кукла с образа на сладко мишле на име Джиджо. Бе толкова сладко това мишле, че дори започнаха да казват на една съученичка по този начин, като комплимент за готино и сладко момиченце.
Като че ли най-вълнуващото преоткриване днес на невероятните руски песенки, които си спомняме от филмите за деца, е не само като си ги слушаме, но и като си пофанатазираме как биха звучали на български език. Спонтанно и от сърце се родиха няколко песенни проекта с преводи в интернет, които ме запознаха виртуално с админ Влади и ме доведоха тук, в "Нашето детство».
Удоволствието да се потопиш в думите и мелодиите на руските песни не може да се сравни с нищо друго... :em_67:
Влади едва ли знае, че преди няколко месеца, на основата на неговия превод си досъчиних текста на "Прекрасное далеко» и си я изпях, макар да ми беше изключително трудно да достигна високите тонове. Получи се. Ето какво…
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
