👏 Страхотно, Натали! Благодаря ти, че ни покани на вашата автентична вечеринка! Така ми се разтуптя сърцето!.. Идеше ми да скокна при вас на сцената, та да запеем заедно!
Е пък много сте добри! Дори си мисля, че е трябвало да продължите творческия си път като банда.
Благодаря ти и за това, че ми припомни пълния текст на песента за Лиляна. Тя ми е любима /песента де/: "Ой кокиче, снежнобяло..."

Цонче, какво си говориш, изтезавали сме бедните възрастни хора. 😄 Помня как гледахме зад "завесата" - две плюшени пердета, закачени между две дървета как разкривени баби и дядовци се поклащат в далечината и ни обземаше "сценичната" треска от пълнещия се "салон". "Сцената" представляваха няколко тротоарни плочки, подредени в пътека.

Цоне, а на Лиляна помниш ли второто име? Георгиева? Помня само, че беше партизанка и като че ли имаше нарочна книга за нея. На корицата беше нарисувана девойка с пистолет в ръка и вълни в късо остриганата коса. Освен, ако не я бъркам с тази за Зоя Космодемянская, разбира се. Лелее, колко пъти съм я препрочитала тази книга, сега нищо не помня.

А, да! Беше обкръжена отвсякъде, но избиваше една дузина хора преди да загине. Нещо като ранен Рамбо в дамско изпълнение.Много истински сълзи сме изтъркаляли като четяхме, много жал ни ставаше. А колко лесно беше да ни манипулират.

Лиляна Димитрова. Една от петимата от РМС.

Цоне, ама много си права . Има една работа, която ме измъчва. Не мога да си представя спомените, които ще имат нашите деца. Трудно ми е, да не казвам невъзможно. Опитвам се да си представя техния сайт след време, когато те се опитват да сглобят спомените си в мозайка, през 2050-та да речем. Дали изобщо ще имат такива? Дали ще са цветни като стъкълцата на калейдоскопа, както са нашите? Дали ще са дъхави и дали ще могат да извикат миризмата на горещ селски краишник, намазан с гъша мас и поръсен с шарена сол и ще ухаят ли като три теменужки, брани за мама. Дали ще са изяли пет зелени джанки с трескАта? Ами ще има ли книжки изобщо, които са прочели за да ги издирват? И дали белите ще са невинни като нашите или ще имат запис на мобилния телефон как бият преподавателката в часа по английски език като в този клип, който ме ужаси!? Дали ще знаят какво означава глашатай, за да имат такъв раздел в сайта си? И изобщо ще могат ли да оценят вещите си от детството, че да се умилят, ако някой снима дървен учителски пергел със затъкнат в него тебешир? Ами кои филми ще издирват? Онези, с грозните квадратни глави от Cartoon Network? Въобще, кое ще ги настрои носталгично до сълзичка. И в крайна сметка ще имат ли нужда от спомени? Не съм оптимист, не съм.

аааа, БРАВИСИМОООО, Синьора 👏 (нали така завършваше куплетчето на Армандо 😄 )

Цонеее, колко бяха Петимата от РМС 🙂

...

... ЩЕ! 😏

mchukanov, ама ми стана драго от оптимистичното "Ще". Ай дано, че като се прочетох сега по-горе, ми много нравоучително съм се произнесла.

Току-що си дадох сметка, че записът, който съм споделила с дружината в статията, е единственият паметник на детския ми глас. Не притежавам друг звуков файл или каквото и да било. Изтръпнах при мисълта, стана ми особено. Вие имате ли си такива записи? Ценно преживяване било след повече от 25 години. Другото, което ми щукна е, че съм разнасяла песните ни от града и лагера до село като магнетофон без ролка. Подвижен музикален стан , никой не гледаше фалшиво или не, важно беше да бълвам армандо-култура 😧

Чудесно Никол! Първата песничка ми беше любима и от време на време си я тананикам. 🙂 Малко ти завиждам, защото моите записи от детството изчезнаха някъде. Имах запис на песни и рецитация на 5 годишна възраст. Касетката се пазеше до началото на 90-те. После се родиха пеменниците ми и много обичаха да играят с касетките...Та тогава изчезна някъде. Обърнала съм къщата поне 10 пъти, но я няма и няма. Остава ми единствено да разглобя секцията в хола, ако евентуално е паднала отзад някъде.

СЛУШАХ 🎶 , ЧЕТОХ , МИСЛИХ ...ОТДЕ СЕ Е ВЗЕМАЛ ТОЗИ ЕНТУСИАЗЪМ...ТОЯ ДИВ МЕРАК ДА ПРАВИМ ТАКИВА НЕЩА...НЕ САМО ДА МЕЧТАЕМ, АМИ ДА ИМАМЕ...ТАМ КАКВОТО НИ Е БИЛО НУЖНО ДА ИМАМЕ...ЗА ДА СИ ГИ СБЪДВАМЕ МЕЧТИТЕ...ИСКАШ ДА ПЕЕШ В ГРУПА И ПРЕД ПУБЛИКА... БАААААМ...И МУ НАМИРАШ КОЛАЯ...ИСКАМ ПЕЩЕРА - ВЗЕМАМ ЧУКА И СИ Я ИЗДЪЛБАВАМ В СТЕНАТА НА КУХНЯТА...ИСКАШ ФИГУРНО ПЪРЗАЛЯНЕ- ИЗРЯЗВАШ СИ КАРТОНЕНИ КЪНКИ И СЕ ПУСКАШ ПО ПАРКЕТА...ИСКАШ СНИМКИ ОТ ЛЮБИМИЯ ФИЛМ,АМА НЕ ЧАКАШ ДА ПАДНАТ ОТ НЕБЕТО - ХВАЩАШ СМЯНАТА ОСМИЦА И ЗАПОЧВАШ... В САЙТА Е ПЪЛНО С ТОВА...

ПИТАМ СЕ ОБАЧЕ - МОЖЕМ ЛИ И СЕГА...ПРИМЕРНО ДА УДАРЯ ЕДНО ЯКО СОЛО НА КИТАРА...И КОГАТО ЕДНИ РАЗБИРАЧИ ВЗЕМАТ ДА ВИКАТ "УУУУУ...ТОВА Е ВЕЛПАПЕЕЕЕЕ...И СТРУНИ ИЗОБЩО НЯМААААА..." НА МЕН ДА НЕ МИ ПУКА, ДА ИМ ТЕГЛЯ ЕДНА ОТ ОНИЯ НА ДЯДО СТЕФАН ДЖАМБАЗА И ДА ИМ ОБАДЯ КАК ДЖИМАРАТА Е СВИРЕЛ СЪС ЗЪБИ...

БЛАГОДАРЯ ТИ НАТ... 👏 И ЗА ЗВУКА, НО ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ТОВА, КОЕТО Е НАД НЕГО...

Здравей

Този запис страшно ми напомня на едно мое преживяване. Щтракваше копчето на касетофона и ние запявахма.Поддържахме темпото с пляскане на ръце. А кои сме ние. В Пионерския дом. Трябваше да научим тези песни, защото отивахме на среща с децата от цял свят: бели жълти черни и червени. "Знаме на мира"1979г.

Още си пазя жълтите чанта шапка и тениска от униформите тогава.

Благодаря за записа. Върна ме в детството ми с мълниеносна скорост. 👏