О, музо, възпей оня съзидателен гняв на всички знайни и незнайни лелки, съседки, пенсионерки и пр. стожери на нашето праволинейно поведение и превъзпитание.

Беше величествена жена, поне на мен тогава ми изгеждаше огромна, след години, като я видях си беше с най-обикновен размер. Живееше, за мое нещастие, на 5ия етаж, точно над нас трите. Леля Недка, брррр, даже самото и споменаване днес ме кара да потръпвам. Беше пенсионирана по-рано по някаква причина и по цял ден си стоеше у дома с една едничка цел, според мен, да тормози всички деца и да ги дебне. За да си я представите по добре, само си спомнете за другарката Теменугова.

Тази леля Недка имаше май някакъв списък с правила за държание на подрастващите и непрекъснато следеше дали ние се съобразяваме с него. Пфуу, къде ти, ама как от 2 до 4 да пазим тишина, та тогава и трите се прибирахме от училище, сядахме на постелките пред вратите на трите апартамента и започвахме да си разказваме деня една на друга, разбира се, всичко придружено с много смях и възклицания. ...