Всъщност бях общо взето послушно дете, не съм правила големи пакости. Уважавах възрастните хора и си имах респект. Най-големият ми недостатък беше блеенето. Бях голяма блейка! Вечно някъде се замотавах и се налагаха издирвателни акции.  Случките, които ще ви разкажа се случиха в един и същи период.

Била съм някъде втори клас. Първата случка с асансьор ми държи влага и до днес. 😄 По него време живеехме в пететажен блок без асансьор.Нашето жилище беше на петия етаж, а на другарчето от случката на първия. Един ден като се чудихме какво да правим, решихме да отидем до съседния блок, който беше на девет етажа и имаше асансьор. Решихме да се повозим, че нали ние нямаме такова чудо. И ето ни в асансьора! Натискахме копчетата и се возихме нагоре-надолу. В един момент обаче едно копче привлече вниманието ни...

Впечатлен от разказите на другарчетата, с риск да се повторя ще събера и аз в статия всичките си предишни коментари за пакости и лудории. Тъй като отсъствах от махалата няколко дни, ще разкажа на свой ред какви разбойници бяхме ние най-вече на село. Там децата бяха буйни, или както модерно се наричат сега - хиперактивни. Та С какъвто се събереш, такъв ставаш - казва известната поговорка...

Мили другарчета, тази статия за трите ми любими бели от детството първо беше коментар към чудесната статия на Айви за детските случки. Но Влади ме посъветва да го превърна в статия. Така че, ето я и нея. 😄

Всъщност, аз бях добро дете и бели не съм правила много-много, затова и две от трите, които ще ви разкажа, са с главен герой друг, а аз имам само "поддържаща роля".

И така...

Реших да ви разкажа няколко забавни случки от моето детство, а после вие да разкажете такива от вашето.

Ще ви запозная с една моя любима беля! 😉

Не ми върви в лъжите.

По-точно - отдавна съм разбрала смисъла на поговорката: "На лъжата краката са къси". Аз или не съм достатъчно хитра, или съм карък, ама от класа. Отрано съм научила урока. Не е хубаво да се лъже, поради простата причина, че рано или късно те разкриват и тогава резилът е...

31.12.1973 г., преди обяд...

Предлагам още едно разказче на най-добрия ми приятел "Синбад"

(не е грешка)

Кака ми е пълен "отличник". Може ли аз да съм назад?

Мама запретва ръкави - с македонска упоритост ме подхваща от детската градина да налива четмо и писмо в празната ми кратунка. Не може тъй личното дете да се излага. Що писане и брисане бе...! Ченгели, завъртулки, чертички на око разтояние. Цяла камара носни кърпички пълнех на ден. Другарчетата ми пердашат игра навън, а аз "се ограмотявам"...