Главна » Разни - безобразни » Бели и хитрувания » Черешови приключения
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2026 (3)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
Април 2026 (6)
Март 2026 (5)
Февруари 2026 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Черешови приключения
13-06-2011, 22:06 | Автор: катя милушева | Категория: Разни - безобразни / Бели и хитрувания
Не тези, набраните или купени от "ПЛОД И ЗЕЛЕНЧУК"-a, а онези лъскавите, бляскави, затоплени от лятното слънце на съседската череша!
Нищо не можеше да ни спре да се катерим по дувара на къщата на съседите. Какви ли не хитрини измисляхме, за да отклоним вниманието на дядо Костаки. Техният двор беше по-голям от нашия и имаше излаз на две улици, затова уж случайно някой хвърляше топка от едната страна на двора и го молехме да ни я търси, а другите през това време се катереха по дувара и "вандалски" беряха череши.
Веднъж дори едно от момчетата беше "арестувано", докато "не дойде баща му", върху черешата. Другите, разбира се - дим да ги няма! Добре, ама той взел, че се напишкал, и нямало начин - дядо Костаки го пуснал, не разбира се без да му издърпа ухото, "ама силно"... :em_47:.
После казваше, че го е направил нарочно. Ние му "повярвахме" и бързо се опитахме да забравим конфузната ситуаця.
Бяха ни налазили и гъсеници, но какво от това - докато имаше, череши имаше и черешови приключения.
  • Последна редакция: 13-06-2011, 22:06
  • Страницата е видяна: 4 112 пъти
  • ID на статията: 3690
  • Брой коментари: 7 коментара
  • Версия за печат: отпечатай
Добави във Facebook Добави в Google Buzz Добави в Delicious Добави във FriendFeed Добави в Lubimi.com Добави в Svejo.net
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: a4koto (14 юни 2011 06:38)

Аз пак съм малкото момиче,
орехът зелен,превръщам в червило
ушите си с череши кича
и става ми в душата мило ...




--------------------
В душата още съм дете!
 
 
№2 от: GalkaBalka (14 юни 2011 14:55)

С череши не съм го правила този номер, защото нямаше около нас. Но така правехме като крадяхме джанки.

Иначе няма да забравя как ходехме лятото да помагаме на бабата на братовчедите ми за бране на череши. Те са от Кюстендилския край и знаете... там е черешов рай. Колко берем само ние си знаем - 1 в кофата - 5 в устата :) Голяма забава беше. Хубави спомени :)
 
 
№3 от: ashtree (15 юни 2011 10:25)
В двора на дядо и баба в Бургас имаше две череши. Узряваха кым средата на юни, точно когато с братовчед ми идвахме от София за ваканцията... Хем помагахме на баба да наберем череши за компоти, хем ядохме на корем :)
През 1992 г. събориха къщата за да правят кооперация. С най-голяма мъка си спомням за изкоренените черешови дървета, които лежаха нарязани на тротоара....
 
 
№4 от: nikola13 (20 юни 2011 22:09)

Ей Кате къде ме върна. И ние като вас яхвахме черешите в махалата, вечерно време и сладки и не чак толкова (в тъмнината кой ти гледа червена ли е зелена ли е) докато не напълнехме тумбачетата не слизахме... Беше страхотно...
 
 
№5 от: Иван Колев (1 септември 2011 09:05)

Аз си спомням на село в двора на комшията дядо Стоян, имаше две хубави големи череши, и с моята дружина както всички деца се катерихме и ядохме до несвяст :) колко ни е гонил само ние си знаем, но беше забавно и неповторимо :)
 
 
№6 от: yoci (12 април 2012 22:22)

...това с черешите не се забравя, особенно едни моменти, слизане по "бързата процедура" след подаден сигнал "бягаииии че .... (следва име. обикновенно мъжко).. идвааа malee2 , и другия малко срамен момент който следва преяждането с пресни плодове...
по селата имаше едни мънички "къщурки" някъде в края на двора обиковенно, където ставаше навалица от подскачашти дечурлига и най употребяваните думи бяха"айде бе че...... puh_rit
 
 
№7 от: ashtree (13 април 2012 02:13)

Цитат: yoci
и другия малко срамен момент който следва преяждането с пресни плодове...


:) Нищо срамно няма yoci. За подобни ситуации в старите къщи, в които нямаше канализация, имаше предвидени големи емайлирани гърнета с капаци, които можеха да се ползват по съответната нужда и в по-голяма възраст, за да не стане "авария" докато стигнеш до тоалетната на двора. :)
 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


  
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?