Мили другарчета,

след доста дълго отсъствие от сцената на Нашето детсво, реших, че е време да се завърна с една малка статийка!

Във витрината на секцията в детската стая майка ми беше сложила един стъклен лебед, който беше подарък от нейна приятелка, ако не се лъжа. Лебедът беше изключително красив, от лилаво стъкло и когато нямаше никой вкъщи, обичах да го включвам в игрите си, като страшно много внимавах да не го счупя. И бях много горда, че никой не разбираше за игрите ми и така всички бяха доволни. 😁

Един ден обачееее... ,

улисана в играта, за миг изгубих вниманието си ... и стъклената извита шия на лебеда се оказа лесна жертва!

От тук нататък предполагам се сещате какво следва, първо се паникьосах, защото поредната беля беше факт и започнах да се чудя как да скрия цялото деяние. 😄

След кратък размисъл реших, че може би ще успея да го залепя и се почна едно ровене за лепило... Но тогава имам чувството, че освен лепило Рила, не е имало никакво друго.

В крайна сметка съм била толкова голяма, за да си помисля че Рила-та е вариант! Не ме питайте как съм залепила стъкло с Рила!

Закрепих го някак и го върнах във витринката.

Така направената "установка" издържа проверката на времето (около седмица), лепилото Рила успя да задържи главата, която не падна самичка... Но в един прекрасен момент, майка ми реши да бърше прах във въпросната витрина и усещах, че ще бъда разкрита...

Съответно разсеяно се насочих към хола с надеждата да ми се размине, но не би.....
Има-няма 5 минути откак започна чистенето и чух как мама ме вика от детската. (Разбира се викаше мен, а не брат ми, той никога не беше заподозрян, всички бели вкъщи аз ги вършех. 🤣 )

С влизането в стаята бях с физиономията и оправданието : “Не съм аз.“ (На което май никой не вярваше вече!)
На мама мисля че й е било по-скоро смешно, защото не ми се скара много,...само ме попита с какво съм го залепила! 😁

Историята мълчи какво се е случило със злополучния лебед, но предполагам че е отишъл в коша!

Но пък историята реши да проговори с 25 години закъснение...

Намерих го случайно, на скромната цена от 10 лв. Веднагически го поръчах и възнамерявам при следващото ми посещение при родителите ми, да го сложа там където стоеше, в същата витринка! 😉

Дано успея да стана свидетел на реакцията на мама, когато го види! ❤️

Една беля по-малко! Отбелязано!

(Между другото, сега не ми се струва толкова хубав както едно време, но като се има предвид, че тогава нямаше такива неща каквито има сега, направо си е красив! )