31.12.1973 г., преди обяд. Дядо ми “Тракиеца“ и баба ми “Балканджийката“ бяха дошли от село, за да видят новия апартамент.

Майка връчи на дядо един списък с покупки и ни изпрати до супермаркета срещу нас. Влязохме в магазина и докато дядо пазаруваше, аз се мотаех около стилажите...

Изведнъж пред погледа ми попаднаха кутии с “Хумана" (от онези сините, с нарисувано шише с биберон и лигавник). Едната беше отворена и от нея се подаваше мерителната лъжичка. Очите ми светнаха, откога мечтаех за такава лъжичка! 🙄

Огледах се, протегнах ръка и бързо мушнах лъжичката в джоба на якето. После намерих дядо и се насочихме към касите, за да платим.

Леличката на касата маркира всички продукти от кошницата, а дядо се обърна към мен и попита :

- Мичоно, не сме ли забравили нещо?

- Не, дядо - отговорих аз.

- Добре, да тръгваме! - каза дядо.

Щом излязохме от магазина, той се спря, обърна се към мен и каза :

- Сега влез в магазина и върни това, което не сме платили.

Станах червена като домат, шмугнах се обратно и върнах лъжичката на мястото й. :em_13:

След като се прибрахме в къщи, дядо разказа на нашите каква съм я свършила...

Не ми се караха, но мама така ме изгледа, че още го помня. Не си и помислих повече да взема нещо чуждо.

Вечерта Дядо Мраз ми донесе ръчен часовник “Чайка", но за мен празникът беше провален и така и не се зарадвах на подаръка. :em_31: