Айви... 😁 Както и трябва да бъде - най-едрата е директорката 😁, на всичко отгоре и печена!!! 😁
А по отношение на доброто криене :)))... Майка ми беше /и още е/ шампион в дисциплината. И съвсем не го прави нарочно, просто прибира нещо някъде си и завинаги забравя за него. А "нещото" само случайно може да бъде открито някой слънчев ден при търсенето на друго "нещо" и то ако има голям късмет :))
Благодаря ти за забавните истории!

ИИИИИЙ...КАК МИ СЕ РАЗКАЗВА ЗА НЯКОЯ БЕЛА... АМА ПУСТО КАТО НЕ СЪМ ПРАВИЛ МНОГО,А ПЪК СЪМ ОТДАВНА В МАХАЛАТА И СЪМ СИ ПРИЗНАЛ ВСИЧКИТЕ...И ЗА ПЕЩЕРАТА,И ЗА ИЗРИСУВАНИТЕ С ЧЕРВИЛО МЕБЕЛИ,И ТЪКАЧЕСКИТЕ МИ ПОДВИЗИ...И ЗА ТОВА КАК БЯХ ИЗРЯЗАЛ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ ВЕСТНИК "СТАРТ" И БЯХ ЗАЛЕПИЛ СНИМКИТЕ В ТЕТРАДКАТА ОТ МЕРАК ПО-СКОРО ДА Я НАПЪЛНЯ...И КАК КАЗАХ НА ЧИЧО ТОНЧО ХОРЕМАКЧИЯТА "ЧИЧО СЛОНЧО"...И КАК ПОМАГАХ НА СЕСТРА МИ ДА СИ ИЗЯДЕ ПО-БЪРЗО СЛЕДОБЕДНАТА ЗАКУСКА...

Айви, благодаря за споделеното - аз (май) най-харесвам от детските истории точно белЪта и всички ония странни (а ,всъщност напълно обясними) случки. Мисля, ясно го показвам като споделям в "Белиада". Апропо, приятели, нещо съм се разконцентрирал - да обединим ли в едно категориите "Белиада" и "Бели и хитрувания" - то е едно и също? Ако да, кое да остане като название?

Китенче, моля, ако не ти е трудно, пренапиши коментара си като статия. Просто "статия" звучи някак си по-гордо, пък и не всеки чете коментарите (а точно тези истории - поне според мен - най-много си заслужават да бъдат прочетени).

Бат Митко - и към теб същата подкана. Онова с "пещерата" беше - ееееее, направо.. абе, нямам думи, Карамба! Пусни ги като статии, моля те: пак да повторя, коментарите не са като статията (че иначе аз ще ги пусна ).

А към люде, решили да споделят подобни истории: Нека не ви притеснява, че към тях няма много коментари - към хубавата история, обикновено, човек не може да каже нещо много (освен, естествено "Благодаря", "Хареса ми" и прочее, но не задължително - хубавостта на историята често ни възпира - та едно просто "Готино е" изглежда "плоско"). Аз лично почти никъде не съм коментирал подобни неща, но това не означава, че не ги оценявам, напротив, напротив: това са едни от най-любомите ми статии в НД! Абе, най-любимите 😄

😏 👏!

ПРИТЕСНЯВА МЕ...И ТО МНОГО...НАПРАВО МЕ РАЗБОЛЯВА...ЗАЩОТО СТАТИИТЕ С МАЛКО КОМЕНТАРИ ЗНАЧАТ, ЧЕ НАС НИ НЯМА...ЧЕ СМЕ ОСТАНАЛИ НЕ ЕДИН,А ПОЛОВИН АСАНСЬОР ХОРА...СТАРИТЕ НАШЕДЕТИ СИ ОТИДОХА,НОВИ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ НЯМА..." НОВИТЕ" СА ПОЧТИ ВСИЧКИ "НЕ СЪМ ОТТУК И СЪМ ЗАМАЛКО"... В НИЩОЖНО ПО-ДОБЪР СЛУЧАЙ ВЛЯЗАТ ,ПОЧЕТАТ, НАПИШАТ ПОЛОВИН КОМЕНТАР...И ДОТАМ...

Айви, развесели ме с твоите пакости. 😄 Аз се стараех да не правя пакости, но пък ми се случваха случки, които възрастните таксуваха като такива. Сега ми е смешно, но тогава си беше гадничко като се сетя как с приятелката ми, бяхме решили, че къщичката на кокошките на двора е идеална за наша къщичка за игра и след като се навряхме час - два там, после излязохме покрити с отвратителни миниатюни буби, т. нар. кокошини въшки. 😭 Лелеее, че като ме хвана мама: директно под душа със студената вода, бррр...

Ммммммм, много обичам белите! Ама да ги правя аз! Е и да чета как други са ги правели! Белите направени от моя собствен наследник не са ми много присърце, ама какво да се прави...

Прав е Влади! На мен ми е много трудно да коментирам, когато нещо е разказано и написано толкова хубаво...

И аз като Бат Митко съм разказал много от белите и приключенията си. Иска ми се да разкажа нещо различно, но вече не помня кое съм разказвал и кое не... Все пак ще се опитам...

Помните, че навремето се абонирахме за една камара вестници и списания. То в училище ни задължаваха, а родителите и те си имаха любими издания. Пощенската ни кутия винаги беше пълна до горе. Живеем на първия етаж и пощенските кутии са до апартамента ни. Бил съм 4-5 годишен, а брат ми 8-9 годишен. Незнайно защо, явно нещо ни е провокирало, но извадихме абсолютно всички вестници и списания от всичките кутии и ги хвърлихме в асансьора. Получи се една огромна камара. Затворихме вратата и той потегли нагоре, понеже някой го извика. От горните етажи се чуха викове и ние се скрихме зад входната ни врата. След няколко минути майка пристигна и се почна еднааааа... Тя работеше наблизо в супермаркета и комшията веднага се сетил кой е виновен за това безобразие и я извикал. Имаше наказания имаше шамари... Аз минах с бой, ама брат ми освен боя имаше да обикаля около блока...

Понеже боледувах много и не ходех на детска градина. Стоях си сам в къщи като детето от "Няма никой в къщи". Една комшийка идваше да ме наглежда от време на време. Един ден майка беше опекла слънчогледово семе в една тава. За да не ям от него през деня, бе сложила тавата върху аспиратора, който спрямо моя ръст си беше много нависоко. И решавам аз, че ще ям семки. Слагам стола отдолу, ама пак не стигам до тавата. Дребен съм. И решавам да се "набера" и да загреба една шепа семки. Набрах се... Тогава аспиратора се откърти от стената и аз барабар с него и тавата се сгромолясах на земята посипан от слънчогледов дъжд. Стола и той отлетя настрана. Главата ме болеше ужасно, ама не помня кое точно ме шибна. Май беше тавата. Поне счупено по мен нямаше. Пак ме биха. От тогава до ден днешен нямаме аспиратор в къщи. Мястото си стои празно...

Има и още бели, ама ще стане много дълъг коментара...