Забавни случки от моето детство

Първата случка си е чиста беля, с която не се гордея особено , но винаги ми е забавно, когато се сетя за нея.

И така, гостувах на баба и дядо от село през пролетната ваканция на първи клас и реших, че трябва да измисля някаква интересна беля. Хрумна ми да разменя местата на два предмета (и то какви?!). 😈

Баба беше из двора и тръгна да се прибира вкъщи. На прага, насред дворните чехли видя една паница:

- Хубава работа! Защо си изкарала тази паница тук!

- Ами играя, бе бабо!

- Каква е тая игра?! Точно с това ли намери да си играеш?!

Баба изми паницата и тръгна да я прибира в шкафа, но... каква беше изненадата й когато съзря там насред съдовете, калните гумени цървули на дядо, с които той работеше по двора. 😈

Следващата случка е далеч по - безобидна 😁, и всъщност си е чиста проба игра.

У дома по-голямата част от играчките ми се намираха на едно легло в стая, която служеше за склад (и още си служи, де - само играчките ми ги няма ). Много обичах да си играя там! 😄 Върху леглото имаше голям кашон, в който се поставяха играчки, които "не са на дневен ред", за да се освободи повече място за "текущите". 😁

Веднъж играехме в тази стая с един мой братовчед, с когото сме набори. По едно време решихме, че трябва да измислим нещо интересно, което да провокира първият възрастен, който ще дойде да ни нагледа. И така, след известно време татко отвори вратата.

След случката разказваше ( и до ден днешен разказва 🙂):

- Влизам аз в стаята, и гледам децата ги няма. Леглото, както винаги - пълно с играчки, а кашонът затворен и върху него - дървени летви. 🙄 Викам единия по име, викам другия - не се обаждат. Хубава работа! Чудя се къде отидоха тия деца. Викам ги отново - пак нищо. По едно време рекох: "Къде сте бе, деца?". В този момент летвите се надигнаха и двамата извикаха в един глас: " В кашона смеееее!" 😁

А сега - третата случка.

Нашите бяха купили чувал с чушки за зимнина. На мен обаче ми беше много интересно да играя с тях. Нареждах ги по столовете и играех... на училище. По -забележителните чушки бяха учителки, а най - едрата - директорка. 🤣 Останалите почти еднакви чушки изпълняваха ролята на учениците. 😁

Веднъж, като играех с чушките, баба ме повика за обяд. Но каква беше изненадата ми когато ми сервира чинията:

- Ииий, аз се чудя къде ми е директорката, пък ти си я опекала! 😁

И последната случка: Вече бях по - голяма, може би около 10 годишна, и исках да покажа пред възрастните, че измислям интересни неща, или по - точно интересни скривалища.

И така, реших да скрия очилата на баба, но да я предупредя, че съм аз. Идеята беше откривайки ги, да се възхити какво невероятно скривалище съм измислила. 🤣

Баба търси ден - два и накрая се предаде. Всички започнаха:

- Хайде стига вече! Донеси очилата на баба си!

Аз:

- Ааа...да, бе! И за к'во се старах толкова! Ми то не е честно... 😁 Хайде някой да дойде да види къде са.

Мама:

- Е, добре аз ще дойда.

Върнахме се с очилата и майка каза:

- Сложила ги там, дето 100 години да ги търсим, пак няма да ги намерим! 😡

А дядо, разбирайки къде са били, ми рече:

- Що тъй бе, мойто дете? Ми там баба ти цял живот да ги търси - няма да ги открие...

А те бяха в холната секция, зад една от 600 - те книги. Горда от "успеха на тайното си скривалище" , повече никога не ми хрумна да крия очилата на баба. 😄

А какви са забавните случки - бели от вашето детство?