Много мила статия, благодаря, alioshka. Наистина книжарниците имаха специален чар. Помня кварталните книжарници и в квартал Гео Милев и в квартал Павлово в София. А ти от кой град си, също ли от София? И диафилмите бяха много хубаво нещо, аз много обичах Пиф. Това, разбира се, ми напомня и за плочите с приказки. Както съм писала и друг път, винаги, когато чуя Лунната соната, се сещам за плочата Пепеляшка.

Благодаря ти за топлите думи, kitten. Да, от София съм. Израснах в Света Троица, тогава квартала се наричаше Вълчо Иванов. Книжарницата с диафилмите беше точно на бул.Сливница. После стана автосервиз, после още нещо и така. Помня и двуетажната книжарница в Красна поляна, руската книжарница на Витошка, една книжарница в Красно село или някой от околните квартали, не си спомням точното й местоположение, както и една книжарница на Плиска, там се продаваха и комиксите Пиф и плочи. От там си купих третия албум на Модърн Токинг, този с "Брата Луи". Някои книжарници имаха късмета да просъществуват и през 90-те години, а тази на Плиска мисля че до 2002-2003 г. работеше.

Ей, че мили спомени. Благодаря отново и аз, alioshka. За книжарницата на Красно село мисля, че се сещам и аз. Сега, точно в духа на времето, са, уви, със съвсем друга функция. А кино Изток сега е Била, а емблематичният хотел Плиска е банка. Добре, че поне името на спирката остана. А като каза Модърн Токинг, на Плиска имаше и стрелбище и сума ти снимки си купувахме оттам, включително и техни. И от Седморката на Блейк, разбира се. Сърдечни поздрави от мен.

А аз си бях купил от стрелбище снимки на Изаура и Леонсио, черно-бели, преснети от телевизора. Това беше 1987 г. С кой акъл съм купувал тези неща тогава, то това беше първата сапунка и беше нещо необичайно и специално.

А иначе си спомням с подробности един ден от детството, в който ходих на нашата книжарница на Руски паметник в Шумен. Денят беше петък 16 декември 1988 г. Тъкмо беше завалял сняг и минаващите по пътното платно автомобили, го размитаха като с метла. Излязох и се разходих, заради завалелият сняг и заради това, че и без това трябваше да купувам гумичка от чешките Koh-i-Noor. Затова отидох до книжарницата, и също там е и електронният термометър на една сграда, да видя колко градуса е. Показваше -6 градуса. Предстоеше весел снежен уикенд навън, на ски и снежни човеци с приятелите, и вече бях 7 клас, но се чувствах още дете. Бях много щастлив. На другата сутрин съседите ринеха с лопати затрупаните си със сняг автомобили пред блока, а по телевизията Александър Авджиев водеше модерното предаване "Добро утро". Родителите ми още бяха млади, живи и здрави... Това беше уикендът на нашето детство.

Много хубав спомен, yogimax.

Аз пък се сещам за Тодор Колев в "Опасен чар".

🎹

kitten, yogimax, благодаря ви за споделените спомени. Наистина, нито Плиска, нито кино "Изток" не са същите, банка и Билла. А и старите магазини ги няма. Тази книжарница за която говоря, беше точно след Плиска. Ако тръгнеш към Стопанския факултет, има две дълги жилищни сгради, точно в първата беше. После стана А1, а сега е нещо друго. В тази книжарница както вече споменахме, имаше и плочи. Сещам се че от там си купихме и Дюран Дюран на Балкантон. Албума обаче, не ми хареса, прекалено много патос имаше в музиката им, поне така ми се стори. Но пък "Брата Луи" на Модърн Токинг, както и целия им трети албум, го слушах до безкрай. Това е най-хубавият им албум. Всички са издадени от Балкантон. А в книжарницата на бул. "Сливница" имаше голямо разнообразие от диафилми. Жената ме познаваше и ми казваше какво ново се е появило. Но за 7 и 8 випуск на "Ну, погоди!" дълго се чакаше, първо дойде 7, а след голям интервал от време, дойде и 8, който беше черно-бял. Сега доста от издадените навремето диафилми, са дигитализирани. Поне можеш да си припомниш невероятното усещане от гледане на тези вълшебни неща. Може би това е диафилмът "Пиф": https://www.youtube.com/watch?v=leHl4FefWb4

Изобщо, преди във всеки квартал имаше книжарница, сещам се че и в Люлин имаше няколко. Сега си давам сметка, че нито една от старите книжарници не е оцеляла. Сега там има съвсем други търговски обекти, а новите книжарници имат съвсем друга атмосфера.

Баща ми е познавал Тодор Колев като ученик и ми е разказвал за него, учели са в едно училище, и са били на една и съща възраст, но в съседен клас. Той е от Шумен както е известно.

alioshka, много добре се сещам за кои блокове говориш. През първата половина на 90-те всеки ден минавах покрай тях тичешком, гонейки автобуса за езиковата гимназия. Franga и Yogimax, да, разбира се, Тодор Колев и Лунната соната. Между другото, мислела съм си, че България е единствената държава, където архитектът Френк Лойд Райт е толкова известен. :)

kitten, да, тази книжарница се намираше точно в първия блок. Продаваха  и списания като "Филмови новини".

yogimax, да, голяма чест е да познаваш Тодор Колев. Шумен е един от най-културните български градове или поне преди беше.

Този Райт е проектирал къща над водопада, нали? Не знам дали в България е по-известен отколкото в другите държави. Има ли почитатели на творчеството на Гауди? 

alioshka, да, точно къщата с водопадите "там требе да е много влажно". А казвам, че е известен заради филма, иначе в архитектските среди сигурно си е известен навсякъде. Но в България беше известен и сред широката общественост. :) И затова и frangata веднага прави тази асоциация. :) (franga, измислил си си това име заради ала франга, нали?). И да, книжарницата беше точно там. В тези два блока имаше и парфюмерия, и магазин за обувки, и железария, и плод и зеленчук...

yogimax, да, много е интересно, че баща ти е бил в един и същ випуск с Тодор Колев.

Не, отговорът е ТУК и ТУК.

📺

А, ясно, Franga! Интересно!

Бил е аристократичен град, заради разцвета на будителството, ранните европейски влияния, първото театрално представление, модерното просветно дело и градска култура още през 19 век. През 1880 г. Шумен има по-голямо население, отколкото е била София и е бил на 4 място след Пловдив, Варна и Русе. Сега е както навсякъде в България-упадък. От 2009 не живея там вече.

Оказа се че днес на мястото на любимата ми квартална книжарница се намира байк център. Няма лошо да има байк центрове, но защо да няма книжарници?

yogimax, бях в Шумен няколко пъти. Преди десет години направих обиколка из историческите забележителности около Шумен. С удоволствие бих събрал махалата от "Нашето детство", в това число и теб, разбира се, и бихме направили обиколка на шуменските забележителности.

Много ще се радвам, ако тази идея се осъществи. Аз също съм настоящ жител на град Шумен. А на 19.09.26г. в шуменският театър беше представена театралната постановката "Опасен чар" по мотиви от филма на Свобода Бъчварова от режисьора Николай Гундеров, който също е шуменец!

Радвам се че имаме още шуменци. С удоволствие бих събрал група от "Нашето детство". Тъкмо ще гледаме постановката :)

Помните ли кварталните книжарници? Във всеки квартал имаше поне една книжарница.

Още някой да разкаже за книжарниците от детството си?