О, това е много известен чай. И сега се продава. 

Не се сещам как изглеждаше чаят който съм пил като дете. 
Преди май имаше и метални кутии за чай и кафе. Имахме такава кутия на "Cafe Pele". После се появи едно кафе "Нова Бразилия", което също беше популярно.

Ние в соца си пиехме всякакви чайчета, също и хубавите български лайка и мента. А на ски си носехме бъзов чай, той много сгрява. Аз си имах (пазя си я и до днес) специална чаша за чай от ГДР, много сладка, с едно кученце.

А, браво! Знам го, има си хас! Но, ако става дума за 80-те години, най-вероятно наистина е бил "корекомски". Тогава подобна, както и всяка по-шарена, лъскава, "западна" опаковка, би предизвикала опашки, а и бунтове, ако се види, че "няма да стигне за всички", пред магазина, осмелил се да го "пусне".

🍵

Темата за чая ми припомни пролетта на 1985-а година и много приятното, повече дъждовно, пролетуване в Албена. В хотел "Братислава". Сега на негово място е хотел с името на дългокрака, дълговрата птица с извит клюн. Хранехме се в ресторанта на хотела, достъпът до който беше по стълби нагоре от фоайето. Изглеждаха ми така официални, като от филмите, показващи луксозен живот и криминални истории, които май задължително си вървят ръка за ръка :) Та там на всяка закуска на масата за четирима имаше ей такава кана с обесено на нея кончé с етикет в единия край и накисната торбичка чай вътре. Беше с особен, непознат, някак едва доловим вкус, подсладен. Било е вероятно черен чай, съвсем слаб, все пак една торбичка на цяла кана, тъкмо за деца седми клас. А останалото на масата - най-любимо: малки пакетчета масло, кашкавал, сирене, шпеков салам, сладко от ягоди или друго, хляб.
Огладнях 😁 

ФСБ "Зимна къща" (1984)

🎹

Чудесен чаен спомен, Цонче. Стаията на Polia предизвика емоции.