НА ОТКРИТО

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

Блага Димитрова

Роси Кирилова и добротата на Петя Дубарова. Знам ли, странна ми е тази поезия и тази песен - някак си ужасна на места. За това я обичам.

... Тъй рядко ти се случва да си бяла!